1b. Изстрел в мрака

"Скакалецът" беше препълнен, топъл и задимен. Приятната смесица от миризми на готвена храна, тютюн и спарени палта беше проникнала дори в обзавеждането; от дългото пребиваване в подобна атмосфера всеки стол се беше сдобил със собствен индивидуален аромат, който караше Лайл несъзнателно да мърда с нос. Двамата с Трик трудно си проправиха път до бара и успяха да заемат мястото на неколцина работници с каскети, които точно си тръгваха. На няколко крачки от тях голяма компания от моряци се веселеше шумно, като сменяше равни части солени шеги и моряшки песни за русалки с "цици кат мекици" и морски гиганти "с опашка като шашка".
Двамата си поръчаха за начало по един агнешки пай и чаша бира. Пайовете в "Скакалеца", както и навсякъде другаде, бяха най-бързооборотната храна и поради това винаги бяха пресни. Тълпите от работници, които живееха сами или в жилища без кухни, се нуждаеха от прилично ядене, което при нужда да могат да изядат и в движение и да не им струва цялата надница за деня. Когато единият от помощниците на кръчмаря донесе порциите, от тях се вдигаше пара. Лайл отпи от бирата си, облиза пяната от муцуната си с език и се оригна доволно.
В този момент от тълпата зад тях изникнаха двама едри бийста-бикове, разбутаха тълпата и мълчаливо се устремиха към бара. Изглеждаха като хора, които не забелязват нищо около себе си и нямат угризения да премажат онова, което все пак забележат. Единият избута рязко Лайл настрани, като го натресе в Трик, а другият по същия начин разчисти място за себе си като натири съседа на вълка. Сега димящият пай и току-що поръчаната бира стояха пред новодошлия.

- Кого ще блъскаш ти бе!? - изрева Лайл срещу натрапника, с което привлече вниманието на околните маси.
В такива ситуации внезапно му падаше пердето, за безкрайно неудобство и объркване на спътника му, който не търсеше неприятности. Лайл фрасна един на бика и го изблъска от мястото му. Онзи обаче не му остана длъжен и замахна да го удари.
- Ей сега ти таковах таковата - изръмжа вълка и изплю фаса в лицето на му, побяснял от подобна проява на наглост.
- Бой! Бой! - чуха се окуражителни викове от една група моряци на съседната маса. Наскачаха по банките и започнаха да се блъскат, за да гледат по-добре.
Лайл сграбчи рогата на връхлитащия бик и извъртя главата му така, че да не мърда. От малък го биваше в борбата срещу по-едри противници и често батковците, а по-късно колегите от кварталната банда отказваха да си мерят силите с него. Побеснелият бийст обаче с едно яростно движение се изтръгна от хватката му и се нахвърли с юмруци върху него.
В същия момент няколко чифта ръце го сграбчиха и го дръпнаха надалеч от Лайл към другия край на бара. Съдържателят си имаше момчета за предодвратяване на сбивания за огромно съжаление на моряците, които се заливаха от смях и започнаха да крещят "Браво!" Бутнаха една халба бира в ръката на Лайл и той осъзна, че държи парче от недоядения си пай с другата. Трик изникна отнякъде и се присъедини на моряшката маса.
- Мръвки и въргали, за това живее човек - обяви Лайл и отхапа от пая си.
Разбраха се да се видят с Томи на другия ден след края на смяната. Когато за последно погледна към бийста, Трик го видя да танцува облегнат на бара с две халби в ръце и един нож между зъбите.

16 февруари 1867, 14:15 следобед, Лондон, Холбърн

Първото впечатление на Джон беше, че апартаментът на Томас Уилоупин е доста голям за сам гном и заедно с това препълнен с книги. Второто беше, че всъщност голямата стая в която се озова е едновременно офис, приемна, вседневна и трапезария. Артър Уилоупин го покани да остави таблите с храната на маса, около която имаше разположено канапе с човешки размер, голямо и малко кресло и един стол, идентичен с онези, които бе видял преди малко в гостната на мисис Патс. На малкото кресло, леко превит надясно, седеше млад гном с квадратна челюст и мокра коса.
- Здравейте, мистър Арчър, - Томас Уилоупин подаде ръка и леко се повдигна от креслото. - Радвам се, че ще имам компания за обяд, понякога тихите утрини могат да бъдат твърде досадни.
Отблизо Джон можеше да види, че бузите на Томас са зачервени и наболата брада по тях беше поне от два дни. В очите му ясно се виждаха изпълнени с кръв вени, а зениците му светеха. Несъмнено Томас Уилоупин не беше изкарал късмета да преживее раняването си без усложнения и в момента изгаряше от треска.
След формалностите тримата се настаниха около масата и отвориха захлупените съдове. Артър беше поръчал телешка яхния с картофи и моркови, печено агнешко с розмарин и задушени зеленчуци и няколко бели самуна хляб. Джон се нахвърли на храната без да чака, докато двамата братя разговаряха за пивоварната. Не беше съвсем ясно как Артър е обяснил присъствието на допълнителен човек на обяда им и дали изобщо е обяснил целта на посещението; но и това се изясни скоро.
- Томас, снощи доста мислих над нападението над теб, - каза по-големият брат след като беше ровил известно време в чинията си. - И реших, че не мога да стоя настрани въпреки усилията ти да ме държиш в неведение. Не трябва да оставаш сам, особено в това състояние. Затова си позволих да наема господин Арчър, който ще остане известно време на твое разположение.
Томас, който също се бореше безуспешно с яхнията, спря за миг да дъвче, а после опита да повдигне рамене.
- Това е много мило, Артър, но аз нямам нужда от асистент. Ангажиментите ми не са чак толкова много, че да не мога да ги запомня, а и досега винаги сам съм лъскал обувките си. Сигурен съм, че мога да изкарам така още известно време без да застраша живота си.
- Томас, господин Арчър е бивш военен. Не знам дали има предишен опит като личен слуга, но аз и без това го инструктирах, че най-важното му задължение е да те пази от неприятности .
Томас впери очи в Джон. Косата му беше по-тъмна от тази на Артър, но гномските бразди по лицата им бяха почти идентични.
- И колко време ще продължи това?
- Колкото е необходимо, - тихо отвърна Артър.
- Да ми наемаш бавачка без да ме попиташ? Това е доста крайно дори за теб, Артър. Мислех си, че личният ми избор заслужава малко повече уважение.
- Томас, моля те, недей да спориш с мен. Предпочитам да пестиш силата си за агнешкото.
По-младият гном пак погледна Джон, остави лъжицата си и се облегна назад със затворени очи. Явно обядът го изтощаваше не по-малко отколкото треската.

Сър, - обърна се Джон към Томас - Позволете да попитам нещо.
Домакинът му кимна за съгласие, но той се поколеба за момент.
- Сър, не искам да Ви обиждам, но как се справяте с револвера и сабята?

Томас бегло се усмихна.
- Мога да стрелям, макар и да не съм майстор. Но сабята не е моето оръжие. Твърде е неудобно за носене из града.

- А с ножа, юмруците и ритниците как се справяте?

Сега вече усмивката му стана широка. Той посочи дясното си рамо и отвърна:
- Аз съм страховит гигант, който всява ужас в душите на грешниците. Отговарям ли на очакванията ви?

- Ако не е тайна, с какво сте въоръжен по време на задачите си?

- С деринджър, 4-заряден, - отвърна Томас. - Не знам какво ви е казал брат ми, но работата ми всъщност е по-скоро интелектуална. Малко оръжие за самозащита е напълно достатъчно дори в лошите квартали.

- Вярно е, сър. - съгласи се Джон - Ще ми разкажете ли кой, къде и как Ви нападна?

- Честно казано, и аз бих искал да знам кой беше онзи мерзавец. Видях само, че е плъхоподобен бийст, но не помня да съм го виждал досега. Снощи се прибирах се по Хатън Уей, а той идваше насреща ми. Там още няма фенери и след Ледър Лейн участъкът е доста тъмен. - Томас говореше с усилие, но все пак разказът му беше последователен. - Та той просто ме спря и ми поиска огънче, нищо необичайно. Изчака ме да пъхна ръка в палтото си - вероятно не му е за първи път или просто е бил адски съобразителен - и тогава извади нож, за да ме намушка. Лош старт, но все пак успях да хвана ръката му, преди да успее. Но проклетникът се оказа и доста як, събори ме на земята и се претърколихме в страничната алея. Когато спряхме, аз бях отдолу и нямах много възможности за маневри. Беше почти пълен мрак, но все пак плъхът успя да ме прониже точно когато се опитвах да му извадя едното око.
Томас стрелна с поглед брат си. Артър се мръщеше.
- Не съм сигурен какво точно успях да направя, но го чух че хлъцна силно и се дръпна от мен. Така че, се надявам поне частично да съм му върнал разкрасителната процедура. Усетих че мушването му е дълбоко, но в онзи момент почти не усещах болка. Измъкнах дериднжъра, бях сигурен, че ако му дам време да се окопити, ще се върне и просто ще ме довърши. Но проклетникът изглежда видя или разбра какво го чака и побягна. Две от моите момчета, които по това време са идвали по улицата са се опитали да го преследват, но са го загубили.

(Карта на Лондон с отметки, втората половина на 19 век)

Джон изслуша внимателно Томас. Помисли малко и кимна, сякаш на себе си:
- Първата работа утре е да Ви купим бастун. Съобразен с телосложението Ви и все пак достатъчно масивен. Хубавия бастун изглежда.... такова... благороднически. А с него може да помелите всеки, който няма броня и шлем. Предимството му пред револвера е, че винаги Ви стои в ръката.
Почеса се по бузата. По навик, защото се беше обръснал за деловата среща:
- Втората работа е да ми позволите да Ви пазя денонощно. Ще ме прощавате, сър, ама го казах и на брат Ви. Смъртта няма работно време.

- Денонощно?! Не е ли малко прекалено? Не мисля, че нещо ме застрашава тук. Холбърн е добър квартал, мистър Арчър, навън често можете да се разминете с полицаи. А и мисис Патс си е вкъщи почти непрекъснато.

- Поне толкова знам за попрището Ви, сър Томас. - настоя Джон - Чувал съм, че детективите са готови да хукнат по следа като хрътка след заек. Ако ще да е в полунощ или следите да водят в опасно място. Знам, че няма да чакате, докато дойда сутрин.

- Господин Арчър, трудно ще тръгна след следа в това състояние, - Томас поклати глава. - А и нямам допълнителна стая за вас тук. Ако Артър настоява, можете да се навъртате около къщата за известно време, но денонощна охрана ми се струва прекалено.

- Мога да спя на пода. - Джон се усмихна криво - Имало е нощи, в които съм си мечтал за толкова топъл и сух под. Повярвайте ми, сър.

По-младият брат отвори уста да възрази, но в този момент Артър Уилоупин ядосано се намеси:
- Престани, Томас! Защо просто не оставиш човека да си върши работата? Не искам следващия път когато закъснееш за вечеря да се окаже, че са ти прерязали гърлото в някоя кална улица. Това ли искаш да ми причиниш? Това ли искаш да причиниш на цялото семейство?
Томас примига. Зачервените му от треската очи бавно се завъртяха към Артър и после пак към Джон.
- Добре, - въздъхна той накрая. - Но ви моля, господин Арчър, да проявявате необходимото уважение в определени моменти от деня. Ще трябва и сам да си осигурите закуска, обяд и вечеря, защото договорът ми с мисис Патс не включва храна.
- Погрижил съм се за това, - ядно отвърна Артър. Явно не искаше да отпусне остена толкова бързо. - Както и за твоя обяд и вечеря, впрочем. Кажи ми Томас, някой щеше ли да се погрижи да хапнеш нещо ако не бяхме дошли?
- Сигурен съм, че мисис Патс нямаше да има нищо против...
- Не мисля, че долу видях два прибора за хранене, Томас. Дори не си говорил с нея за обяд, нали? Да не говорим за вечеря.
Томас мълчеше.
- Господин Арчър, - обърна се Артър към другия си събеседник и се изправи, - моля ви, погрижете се брат ми да получава храна навреме. Вярвам, че заплащането, което договорихме ще покрие разходите и на двама ви. Не знам дали познавате Холбърн, но наоколо има достатъчно места, в които могат да ви приготвят нещо за вкъщи. А сега господа, ако нямате други възражения, мисля да се връщам в пивоварната. Привечер момчето от таверната ще мине да прибере съдовете, така че моля ви да се погрижите да ги получи празни.

- Да, сър. - отвърна Джон - Ще върнем съдовете празни.
Всъщност го занимаваше друго. С г-н Артър нарочно се бяха отбили до стайчето му. Там бившият войник бъркнаа в тайника и взе револвера си заедно с кобура и кутията с резервни патрони.
От тогава изпитваше смесени чувства. След двайсет години в армията вярваше, че оръжията трябва да стоят скрити или поне заключени. Целият свят щеше да е по-добро място, ако хората се хванат честно и почтено да бачкат. Без кражби, измами, напивания и мързел.
От друга страна - револверът прилягаше в ръката му много по-удобно от лопатата за въглища.
Той го извади от окачения на кръста кобур, освободи барабана и погледна дулото. Винаги можеше да е влязло боклуче или просто твърде много прах. Провери и спусъка. После върна барабана и го застопори. Спусна петлето и върна оръжието в кобура му.
Огледа се за място, където може да стои без да пречи на Томас и все пак да му е наблизо. Човекът беше ранен и можеше да му се допие вода или да поиска нощното гърне. Не биваше да се движи заради такива дреболии.

Когато стъпките на Артър се отдалечиха, Томас въздъхна.
- Съжалявам, че станахте свидетел на тази сцена. Брат ми искрено ми желае доброто, но неговите методи понякога могат да бъдат доста груби. Впрочем, някои нови изследвания показват, че поглъщането на солидна храна скоро след раняване не е много препоръчително. Така че оставям на вас да се погрижите за яденето, господин Арчър. Не се стеснявайте ако сте все още гладен - и без това скоро ще стане време за чай.
Томас махна кърпата за хранене от врата си и започна да сваля вратовръзката си с една ръка.
- След като се налага да делим една стая за известно време, господин Арчър, надявам се разбирате, че е много важно да бъдете дискретен. Не толкова заради мен самия, колкото заради естеството на работата ми. Моите клиенти си плащат частните им проблеми да си останат частни. И в този ред на мисли - можете ли да ми кажете как брат ми попадна на вас, стига да не е някоя опасна тайна? Може би и да ми кажете нещо повече за себе си?
Докато Джон му разказваше, по стълбите отново се разнесоха стъпки и мисис Патс се обади през вратата:
- Господин Уилоупин, имате гости. Господата от снощи са дошли отново, мога ли да ги въведа?
- Разбира се, мисис Патс, - обади се Томас и макар и измъчено, изражението му се разведри.
В стаята влязоха двама души - вълкоподобен, чисто черен бийст, облечен в работнически дрехи и каскет, и полуръст на средна възраст с уверения вид на човек, който печели прилично, но не намира за нужно да се отличава. Двамата се спряха до вратата и свалиха шапките от главите си.
- Здравейте, момчета - поздрави ги гномът и стана да се здрависа. Движеше се бавно, но очевидно нямаше нужда от помощ. - Радвам се, че не сте забравили за стария Томас. Който впрочем, вече си има и бавачка, благдарение на страховития си брат.
Той представи Джон на гостите си и ги покани да седнат около масата.
- Някой да е гладен? Тук изстива една нелоша яхния и някакво агнешко, което, боя се, е твърде тлъсто за мен. И сега, кажете ми - някой от вас да се е отказал от задачата, след като имаше една нощ да помисли на спокойна глава?

- Агнешко ли - поинтересува се Лайл - Добре ще ни дойде. Ама ние по работа идваме.
Беше успял да се измъкне малко по-рано от смяна. Колегата, който дойде да го замести получи само бегли обещания, че ако "стане тая", може да се отвори нещичко и за него.
Още от пътя надуши надуши, че у домакина може да има готвено и така ускори крачка, че Трик трябваше да подтичва след него.

Томас хвърли бърз поглед към Джон.
- Господин Арчър, ако смятате да останете тук докато обсъждаме служебни дела, трябва да знаете, че сте обвързан от изискването за конфиденциалност също толкова, колкото и момчетата. Лайл, ще ми подадеш ли онези два листа от писалището? Това са служебни бележки, свидетелстващи че вие, Лайл и Трик, в момента сте ангажирани като мои служители и се ползвате с пълното ми доверие при изпълнение на служебните си задължения. Имат реална легална стойност в случай, че се наложи да се легитимирате. Само трябва да се подпишете и да ги носите със себе си.
После потърка зачервените си очи и разтри слепоочия.
- Докъде бяхме стигнали вчера? Разказвах ви за случая... Да, че може би децата са се измъкнали сами от дома си, защото няма следи от взлом по прозорците. Но какво ги е накарало да го направят? Не е много сигурно. Вероятно ще се наложи да поговорите с още хора, за да възстановите пълната картина и може би оттам ще получите повече податки къде биха могли да бъдат. Докато разговарях със слугите изскочи името на Робърт Дойл, който е техен братовчед и често ги посещава докато са в Лондон. Когато опитах да се срещна с него не беше в квартирата си, затова оставих визитка на прислужника му с молба да ме посети когато има време. Още не се е появил, така че може би трябва да му се каже, че въпросът е спешен. Мислите ли, че можете да поговорите с него? Освен това ще трябва да посетите мисис Дойл за да я информирате, че сте включени в разследването като мои доверени сътрудници. Ще имате ли време да се заемете с всичко това още днес?

Трик, който тъкмо преглеждаше пълномощното, не видя нищо нередно и го подписа. Обърна се към Лайл:
- Предлагам първо да отидем при въпросния братовчед, шанса да научим нещо от майката, което вече да не знаем от Томи, е малка.

- Аз пък викам да отидем у тях - намеси се Лайл - трябва ни нещо, което да ни помогне да ги разпознаем: описания, дрехи, снимки, стари непрани чорапи, такива работи...
Той вече имаше опит с издирване на хора, предмно наплатежоспособни клиенти и некоректни съдружници.

- Бях се договорил с мисис Дойл да я осведомявам редовно за хода на разследването и да се срещна с нея вчера, - загрижено се обади Томас. - За съжаление нападението провали графика ми и днес е третият ден откакто бях нает. Съпругът и е извън града, тя е много разтревожена, а все още не получила нито една сводка от мен. Няма ли начин да успеете да се срещнете и с мисис Дойл още днес?

- Имах пред вид да отидем при братовчеда, после при нея. Съмнявам се да ни отиде цял ден за да го разпитаме (ако изобщо е там), но ако смяташ, че е по-разумно първо да отидем при майката, така ще направим.