4. Лайл

Лайл изкара остатъка от работния си ден в обичайните проверки на стоката, която влизаше и излизаше от фабриката и спорадични задевки с жените-работнички. Когато смяната му свърши, студената февруарска светлина вече посивяваше и той побърза да предаде щафетата на колегата си - як мечкоподобен бийст, за който беше достатъчно просто да се извисява заплашително до портала, за да заслужи надницата си. Трябваше да му се признае, че беше много добър в това да изглежда страховито и Лайл леко му завиждаше.
Когато излезе от фабриката, вълкът запали цигара и пое пеша към квартирата на Томас Уилоупин. Срещата с лорда, който се бе натресъл изневиделица, не му излизаше от ума, но Лайл не беше съвсем сигурен какво точно да мисли. Докато стигне до целта си срещна неколцина познати, чиито покани за бира трябваше да откаже - и за което после леко съжали, тъй като при Томи имаше клиент и му се наложи да чака в известно време в антрето.
Когато посетителят си тръгна, Лайл най-сетне се намъкна в познатата стая. Томи седеше на писалището си и замислено почукваше с писалката по бюрото. Изглеждаше отслабнал и изтощен, макар и не чак толкова отпаднал, колкото вчера.
- Небеса, чаках те цяла сутрин! - възкликна Томи след като си размениха поздрави. - Ще ми кажеш ли како точно стана снощи? Всичко изглежда сякаш се е обърнало с краката нагоре.

- Брат'чед, изглеждаш ужасно - отговори Лайл - Не трябва ли да си в леглото? Няма да повярваш с кого говорих одеве! С лорд Уокингам! Чакай, така ли му беше името? Наумил си е, че Робърт Дойл е отвлякъл младежите. Мен ако питаш и двамата са подозрителни. Ама това са въпроси над моето ниво. Ти какво си му приказвал? Откъде знае толкова много?

- Не успях да се свържа навреме с мисис Дойл, за да я осведомя за разследването и тя се е обърнала към Уокингам и професор Дел Монте, - Томи кимна подканящо към канапето и седна на другия стол. - Когато вчера сте отишли в Кенсингтън, двамата джентълмени точно са разговаряли с нея. Лайл, ще ми разкажеш ли какво точно е станало? Получих много тревожно писмо от Трик тази сутрин, а след това милорд се появи на вратата ми с цялото си височайшо негодувание.
Лайл замънка своята версия на събитията, но дума по дума Томи успя да научи как се бяха развили нещата от момента в който двамата сътрудници бяха напуснали квартирата му до пристигането на Лайл сега. Детективът нервно хапеше устните си.
- Трябваше ли наистина да се опиташ да удушиш бедния човек в Сейнт Джонс Уудс, за да научиш къде е Робърт Дойл? Това най-вероятно е бил прислужника му, Лайл, най-обикновен мъж, който си върши работата! Може би дори е щял да ти каже къде е Робърт доброволно ако просто му беше казал, че става дума за нещо важно! Ако сега се опитаме отново да разговаряме с младия Дойл мислиш ли, че ще е настроен да сътрудничи като знае какво се е случило със слугата му?

Томас го хока още известно време, но виновното мънкане на Лайл скоро започна да потушава раздразнението му. По това време някой почука на вратата и въпреки, че детективът се опита да отпрати посетителя, гостът настоя. След малко в стаята се вмъкна опърпания телохранител на Томи, когото Лайл бе видял вчера.

Вечерта за Лайл не свърши с прибирането му в завода. Нощната смяна работници вече бяха застъпили и той размени по няколко думи с другите пазачи и ръководителя на склада. Малката лисичка с накъсаното ухо, която също идваше за нощната смяна му помаха с опашка, когато той мина покрай нейния ред машини и по-късно в малката петндесетминутна почивка двамата имаха възможност да се усамотят зад малката барака за смазочни масла и части.
Когато си лягаше, той се усмихна в тъмнината. Животът понякога беше склонен да даде напълно достатъчно количество събития, бири и малки лисичи опашки.