2. Дел Монте

Професорът поспа добре. Когато Виторио дойде да го събуди, от сънищата му беше останал само смътен спомен за звън на порцеланови чаши и срамежливи японки, които му поднасяха купички със супа. Докато Дел Монте се облече и представи за закуска, слугата вече беше поставил на масата до кафето му списък с покупките, които трябваше да се направят, за да заместят повредените от демона дрехи и обувки. Колонката беше внушителна.
- Може би ще се опитате да договорите покупка на едро и после изплащане на вноски? - предложи слугата. - Господин Уестън цени приятелството ви.
Уестън имаше подрастващ син, който се надяваше да изпрати в колеж - а кой не иска отрочето му да попадне сред приятели?
- Вярвам, че бихте искали и да хвърлите око на днешните вестници, - с непроницаемо изражение додаде Виторио. Пресата бе събрана на спретната купчинка върху меден поднос в другия край на масата. Най-отгоре беше поставен броят на "Дейли Кроникъл", отгърнат на трета страница. В горната част на вестника имаше нова порция факти за чудото и арестите на протестиращите работници от предишната вечер, но заглавието, което Виторио беше оградил с червено мастило беше в долния десен ъгъл. Над малко каре се проточваше заглавие от два реда и подлиние: "Деца изчезват мистериозно от дома си. Граф Уокингам и професор Дел Монте водят издирването на изгубените наследници."

- Оу, демоните да го вземат! - възкликна Жан докато преглеждаше вестника - Днес имам само три звездички за късмет и здраве в хороскопа. Виторио, приготви дебелото ми палто моля!
Продължи да чете задълбочено, но като цяло телците не ги чакаха приятни събития днес, за сметка на това лорд Уокингам имаше цели четири петици на показателите, направо да му завиди човек. А имаше и някаква статия за чудото с притеснителния оттенък, че е причинило жертви сред служителите на реда. Докато четеше вестника той си правеше график за деня вкючваш разходи за файтон, посещение на сутрешната проповед при Ридкъли, посещение в редакцията на вестинака за разговор с тамошните писачи, които явно бяха по-информирани от него самият и евентуално да намине покрай ходела на Уокингам и Дойловица, а трябваваше да свърне и покрай онзи детектив със съмнителните познати точно хора които могат да превърнат един точно определен склад в димящ кратер... Замисли се за момент..., не още не му беше минал ядът, значи димящият кратер беше правилното решение.
А сега се хвана да види кой е писачът на статията за разследването и да се задълбочи малко в статията за жертвите дадени от чудото.

Междувременно Виторио се посвети на четкането на старото вълнено палто на Дел Монте, което професорът не беше обличал от няколко години. Периодичните прокашляния на слугата и опитите му да върне разговора към господин Уестън бяха прекъснати от шума на карета която спира пред жилището. След минута на вратата се позвъни и Виторио въведе при Дел Монте познатият кочияш на семейство Дойл, който се изпружи до вратата с каменно изражение.
- Добро утро, сър. Нося ви съобщение от господин Дойл, сър и ми е наредено да изчакам вас или отговорът ви.

В бележката, която кочияшът подаде на Дел Монте бяха написани само два реда:

Очаквам ви в Кенсингтън възможно най-бързо.

Хенри Дойл