Глава 1: Играта започва

Продължение от тук

След като Радж се качи в колата си и тръгна, Гил отново ги въведе в имението. В антрето ги чакаше стар мъж в прислужнически дрехи.
- А, Уудхаус, точно ти ми трябваш. Имаше лек... инцидент - посочи Джон. - Събуди Клодет и ѝ кажи да им донесе нещата и да им приготви стаите за гости, а ти се погрижи за раните им. Утре ще ти обясня всичко, но сега трябва да свърша нещо.
Мъжа изглеждаше объркан, но не се възпротиви:
- Да, сър - имаше британски акцент.
- Е, имам работа за вършене. Отивам да се напълна с кофеин и да разбера кой или какво е Разказвача. Ако имате някакви искания, отправете ги към Уудхаус. Ще ви събудя ако намеря нещо.

Джон имаше нужда да помисли. Когато Удхаус го помоли да полегне на масата в залата за игри, Джон лаконично отказа под предлог, че обезболяващите размътват мозъка. Удхаус веднага се зае с раните на Лори без възражения. Останалите също мълчаха умислено. Джон беше ченге и пистолетът беше още у него, увит в хавлията. Правилният ход беше да се обади в полицията и да предаде пистолета като доказателство. Дотук добре, но как щяха да обяснят обстоятелствата при които се стигна до стрелбата? Необходимо беше да съгласуват версиите си.
След като приключи с първия си пациент Удхаус излезе от помещението и полицаят се обърна към останалите.
- Момичета и момчета. - започна Джон - Да приемем, че сме били жертва на много добър сценарист и гримьор по специалните ефекти. Какво всъщност видяхме - жена с много умело поставен костюм и грим. Да, беше откачена кучка, но с толкова големи мангизи и цици как да не превърти човек.
- Говори за себе си, - скастри го Лори. - На някои от нас не им изтичат очите, като видят цици.
- Виноват, Лори. - съгласи се с нея Джон - Но тогава остава да направим нещо с пистолета. Не може да го носим с нас. Предвид че куршумът е в главата на Джейн, изчезването на пистолета няма да помогне.
- То куршумът не е в главата на Джейн - отбеляза ББ докато си триеше с пешкир главата и влизаше в стаята. Беше си омотал около кръста много дълга кърпа.
- Все тая, ще го намерят проклетия куршум - настоя Джон.
- Разбира се, че ще го намерят - не се сдържа Лаура - Сигурно вече са викнали полиция. Имат и около стотина свидетели. Абсолютно безсмислено е да се спотайваме.
Вечерта беше придобила обрат от лошо към фатално, когато Ейми простреля домакинята. С нейния пистолет.
- Ами дайте да се обаждаме тогава. - подкани ги Джон. Не го биваше полемиките, а Удхаус можеше да се върне всеки момент.
На Лори беше започнало да ѝ писва от Джон и опитите му да ги въвлече в по-голяма беля. Нали Гил им каза да не предприемат нищо, докато работи по въпроса.
- Ако Биг Брадър се е захванал с разчистване, нищо чудно просто да се направите на глупаци - подметна тя, акцентирайки на "направите". Нямаше никакво намерение да се забърква в това. - Тъй или иначе, не виждам ченгетата с какво ще помогнат.
И преди тази вечер мнението ѝ за полицаите не беше особено високо. В подобни ситуации предпочиташе да се обърне към някой по-благонадежден. Някой по-компетентен. Някой като... Гил.
- Предполагам, че Гил има нещо, в което пистолета ще се превърне в неузнаваема буца метал. - изненада я Джон - После... ей къде е залива.
- Нима полицаят предлага да унищожи улика - възкликна стъписано ББ.
Полицаят не го удостои с отговор.
- В Маями имам един познат, Хорейшию, дето може да направи чудеса с безформени буци метал, ама това е друга история... - изсумтя мустакатия.
- На твоя познат му помагат чудесата на техниката от 23-ти век, да не споменаваме силата на телевизионната магия, - укорително каза Лори. Хуморът на ББ лазеше по опънатите и нерви.
- Не знам за телевизия и съвременни технологии - сви рамене той - най-обикновен майстор ковач е. При него си направих оградата на къщата.
Победена, Лори само изруга под нос.
- Не разбирам, какъв е проблемът, господин полицай. - намеси се Лаура - Ейми Карлсен стреля с пистолета последна. Тази версия е лесно да се потвърди. Отпечатъците ѝ са още по него.
- Момичето не страдаше от душевна болест. Поне толкова мога да преценя - Джон потърка наболата си брада - Когато каже на съдията, че е била накарана от самата Джейн. Телепатично...  Присъдата не й мърда.
- Мисля, че си малко объркан - прекъсна размишленията му Лори -  Никой не е карал Ейми, телепатично или не, да стреля по Джейн. Тя го направи сама. Което не променя факта, че тя вероятно спаси живота на всички ни. А вие не можете да дочакате да я накиснете.
Джон изпуфтя с надуване на бузите:
- Да му еба... оная ми направи нещо и не можех да мръдна. Не бях пиян или надрусан. Кучката... все едно ми откачи жиците. Т'ва не го пише в наказателния. Т'ва е шантаво. Психария.
- Да не върши престъпление, който не е готов да го излежи. - хладно отбеляза Лау - Очевидно госпожа Карлсен не е подготвена за отговорността да носи оръжие. Хора като нея дават лошо име на нас, огнестрелните ентусиасти.
- Бъди честна, Лау - обърна се към нея Джон - Това което видяхме масова халюцинация ли беше? Ако да, значи има сила, която може да ни бърка в мозъците. Ако не беше халюцинация, значи... какво...
Лори не можеше да не забележи двойния стандарт. Самата тя беше метнала запалена бутилка по Джейн, която бе нанесла немалко поражения, но другите като че ли страняха от темата. Е, нямаше намерения да им припомня.
Безизразното лице на Джон почти се изкриви. От усилие да внуши своя мисъл на друго същество:
- Телепатия равно на невинна Ейми. Действително сме видели нещо... равно на Ейми ни е спасила.
- Ейми може и да не влезе в затвора, ако се докаже, че е самозащита - подметна Лаура.
- Срещу човек с половин изгорено лице, паднал в басейн? - контрира я Джон.
- Който, по случайност, е съпруга на сенатор - добави Лори.
- Реално погледнато е самозащита - настоя Лау - Нападнаха ни. Ти видя ножа, Лори. И те ли ще се измъкнат? Освен това, някой хвърли тежък метален стол по мен! Видя ли какво стана с Лейси? Цялата беше потрошена, чак кокалите ѝ стърчаха. По чудо се оттървах.
- Значи е решено? Да се обаждам ли на колегите?
- Решено? - стъписа се Лори. Очевидно нейното мнение не се броеше за нищо в тази стая.
Джон направи страдалческо изражение. Предвид неизразителната му мутра, нямаше видима разлика с обичайната форма на лицето:
- И какво ще им кажем?
- Каквото искате. Вие си решихте. Аз продължавам да съм твърдо против - каза Лори.
- Изглежда ще трябва да гласуваме - заяви Джон - Както и да уеднаквим версиите си. Защото ние може да не отидем при колегите ми, но те може да дойдат при нас.
- Хей, аз вярвам в демокрацията, но ще стане като в притчата за агнето и двата вълка, които гласуват, какво да има за вечеря - изропта Лау.
Смяташе, че като единствената потърпевша в случая, нейното мнение тежи повече от това на останалите. Предстоеше ѝ да я разпитват като потенциална убийца.
- Само аз ли помня че "колегите" са вече там и разследват? - вметна ББ докато си пълнеше чашата със скоч.
- Онези са ми колеги, колкото и филмовия Хорейшио - изсумтя Джон.

- Каква е та твоя мания по демокрацията бре Джон, човек ще рече че не си гласувал за републиканците! - намеси се Дабъл Би - Преди всичко ми се ще да разбера дали Бърти ще намери нещо за хахото от тонколонките.
- Републиканците? - обърка се Джон.
Не беше привикнал на свойските забележки на ирландеца. Не можеше да реши дали ББ му се подиграва или пуска шегички, за да разведри обстановката.
- Ъхъ, ония дето издигнаха негър за президент, трябва да си чул по новините - смигна му ББ.
- Те ли го издигнаха? - замисли се Джон.
Ако това беше някакъв тест, на Джон не му пукаше дали ще го издържи или не. Отворковци като ББ отдавна не можеха да го смутят с приказките си.
- Всъщност все тая. Обама е негър само отвън. По-бял е от мене - намръщи се полицая.
- Ако така ще ти олекне нека направим една гласуване. Аз съм За! - изчурулика Дабъл Би и като видя намусеното изражение на Джон добави - Имаме и едно против от републиканеца! Явно пак жените ще решават съдбините не човечеството. Та скъпи дами!
ББ огледа помещението и направи театрален жест към Лау, която разсеяно си играеше с телефона си и сякаш не забелязваше ирландеца с увита около кръста хавлия.
- Та в момента явно обсъждаме дали да не замесваме властите в това което се случи - обобщи ББ на всеослушание - Не виждам смисъл да се бутаме между шамарите след като вече има нещо като власт замесена в случая. Може и сега да се гласува за да му поолекне на Джон, ама все пак бих желал да видя Бърти дали ще измисли нещо. Освен това, бас ловя че Реджиналд Брахмапутра сега се къпе и се прекарва доста по-добре от нас.
- Аз съм "За". - каза Джон и вдигна дясната си ръка.
- За какво? Да отидем в полицията? Или да чакаме Гил? - намеси се Лау. Явно не беше съвсем оглушала и възприемаше поне част от звуковите вълни в помещението, установи Дабъл Би.
- Да уеднаквим версиите и да се обадим в полицията - повтори тезата си полицая - За себе си знам, че бях на маскен бал. И видях изумително добри костюми и визуални ефекти. Видях костюми, които приличат на горгонска кожа. Видях жена с изумително добра имитация на половин обгорено лице. Понеже не съм луд, съм видял имитация... защото дамата се усмихваше. После... после видях нещо, което при други условия би било стопроцентово убийство. Но предвид обстановката и цялото "театро", може все още да сме обект на чувството за хумор на стопанката. Защото - допълни Джон - аз лично не огледах жертвата. Някакви мистериозни гласове и появили се от никъде господа с автомати ме помолиха да напусна сградата.
Джон се размърда, както седеше.
- Тънък момент е. Няма да твърдим, че сме видели горгона. Ще твърдим, че сме видели жена в изумително добър костюм на горгона. Пък колегите, ако искат да викат някой секретен отдел.
- Последно, имаше ли убийство или не? - обърка се Лаура.
- Нека колегите решат. Никой от нас не е лекар, нито сме правили аутопсия. Да не говорим, че пихме алкохол и сме имали волята и намерението да пием алкохол... а в кръвта ни може да се открият редки халюциогенни вещества. Например в моята.
- Аз не пих нищо на партито - поправи го Лау. - Алкохолът и оръжията не се съчетават. За халюциногените - нищо не е изключено. Особено когато си имаш работа с хора с антисоциални наклонности.
- Да си правиш жесток майтап с гостите, включително инсцениране на убийство... в някои среди това може да е идеята за шик. - сви рамене лейтенантът.
Кръвта обаче си беше съвсем истинска. Лау беше видяла кръвта на Джон и строшените кости на Лейси.
- Някой хора взеха маскарада твърде буквално. - пак сви рамене Джон - на тук присъстващите им се наложи да се защитават.
Джон се усмихна с некрасивото си, леко безизразно лице:
- Още не съм ви благодарил, всъщност. Без вас тази щеше да ме "надере на ивици". И то не с ноктите си...
- Е, по-добре късно отколкото никога - отвърна Лаура - А сега ще тръгваме ли или смяташ първо да се обадиш? Нямам намерение да стоя повече в къщата на този тип.
- Ще се обадя. И ще помоля да изчакате всички, докато колегите дойдат. Важно е, - уточни Джон - да приемем всички, че сме видели жени в костюми и добри визуални трикове. Може би и ефектите върху хора от скъпи халюциогени и прочие.
- Не съм фенка на теориите на конспирациите - заяви Лау - но в това, което казваш има доста логика. Нека оставим на полицията да разнищи тази история. За себе си знам, че не съм направила нищо от което да се срамувам.
- `Ми, ако няма други предложения, да гласуваме. Аз вече гласувах "за". Оставате останалите.
- Значи единодушно за. - каза Лау и вдигна ръка.

Лори, която по някое време й беше писнало и беше излязла от стаята, срещна Удхаус, който беше с млада жена, облечена като прислужница:
- А, госпожице Несбит, запознайте се с Клодет, тя ще ви заведе до стаята ви.
Момичето се усмихна и кимна:
- Насам - каза с тежък френски акцент.
След няколко минути Лори се озова в голяма и луксозна стая. Очевидно Гил не беше пестил от стаите за гости.


Джон вече посягаше към мобилния, но се `сети нещо:
- Малко бързаме. Някои не са гласували. Нито знаят за взаимопомощта ни... при изясняването какво точно сме видели.
- Добре бе и за тогава гласувам за твоето, та просто звънни в милицията с чиста съвест - дигна ръце ББ, след като видя врачката да подбелва очи при репликата на Джон. След като си каза каквото имаше да казва излезе, тъй като му се налагаше да свърши нещо, което не се прави пред хора.
Джон отново вдигна телефона и набра 911. След кратко позвъняване от другата страна Джон чу познат глас:
- Лягай си, Джони, късно е.
Беше Молинес - капитанът, под който Джон служеше. Българинът започна да разказва случилото се, при което Молинес повтори:
- Лягай си, Джон, нищо не се е случило.
- Нали това ти казвам бе, Молинес - каза Джон. - Може нищо да не е станало. Ама очите ми видяха изстрел в главата.
- Абе, Джони, ти от намек разбираш ли бе? Лягай си, няма да има разследване.
Джон няколко секунди стоя с леко зяпнала уста. После си сръбна слюнката:
- Молинес, дължиш ми една бира, брат. Ей така, щото светът е шибан.
После бавно отлепи телефона от ухото си и изгледа присъстващите:
- Туй то. Казаха ми да си затварям плювалника, очите и мозъка. Нямало да има разследване.
- Разбира се, полицията служи на властите. Естествено, че ще се опитат да го потулят. Е, подай ми хавлията - въздъхна Лаура и кимна към увития в кърпата пистолет.
- Заповядай. - отвърна с кисело изражение Джон.


Удхаус влезе в игралната зала и се обърна към Лаура:
- Вече показах на останалите стаите им, предполагам и вие ще искате да се наспите, изглежда сте се разминала по-леко от останалите. - След това се обърна към Джон: - А с вас май ще ми се отвори работа.
Джон го погледна безизразно. По някакъв странен начин успя да изрази едновременно търпение и очакване за нещо гадно. Явно беше отработена полицейска физиономия - получи се дори на неговото безизразно лице.
Междувременно Лау беше извадила тестето и изтегли една карта. "А, ти отново" - помисли си и я прибра:
- Предполагам, че няма смисъл. Със сигурност ме чакат и в апартамента.
Стана от масата и безмълвно се замъкна към вратата.


Удхаус заведе Джон в малка стая, която беше пълна с рафтове с най-различни лекарства и медицински инструменти. Джон реши, че пред вид обстоятелствата няма нужда да пита, и легна на масата, която икономът му посочи. Отказа морфина, при което Удхаус с разочарование се ограничи до местна упойка. Следващия половин час не беше от най-приятните в живота на полицая.



На следващата сутрин Клодет обиколи стаите в 10 часа и събуди все още спящите. До двайсетина минути отново бяха в игралната зала, където по местата ги чакаше широк избор на напитки: имаше няколко вида кафе, няколко вида чай, мляко, бульони и множество бутилки алкохол. След малко влезе и Гил, който меко казано изглеждаше отвратително. Очите му бяха зачервени, ръцете и краката му трепереха и на лицето му имаше поглед, който успяваше да бъде едновременно обезсърчен и маниакален. Държеше почти пълна бутилка уиски:
- Наздраве, дами и господа, защото си е ебало майката - надигна бутилката и отпи здраво. -  Цяла нощ търсих и копелето беше пред мен във всеки един момент. Свързах се с разни приятели, които са по-добри хакери от мен (не съм им разказвал подробности, естествено), но на няколко компютрите им се изключили, когато пробвали да проверят шибаняка, а други директно ми казаха, че няма смисъл да се опитвам. Пробвах да отида до другия край на града и да пробвам от компютри в три различни пропаднали нет кафета, но пак не помогна.
Отпи още една здрава глътка, след което продължи със леко завалящ глас:
- Джон, капитанът ти се обади и каза, че днес няма да му трябваш на работа и да отидеш направо понеделник. Реших да завъртя няколко телефона, та и ти няма нужа да ходиш, Биби. Вие двете предполагам така или иначе сте фриленс, та няма да ви е проблем. Правете каквото искате, но предлагам първо да изчакате Удхаус и Клодет да ви разведат из къщата.
Отпи още една глътка. Бутилката почти беше преполовена. Отново се обърна към всички:
- Лека нощ, аз отивам да спя - след което със залитане излезе от залата.

Продължава тук (Лау)

- Лека... - отвърна Лори.
Гледката на недоспалия, изтощен Гил почти я извади от кожата и. Момичето подсили чая си с щедра доза бренди, в опити да заглуши инфантилните, фенгърлски писъци, които кънтяха в главата и: "ОООМГ, горкичкият, някой трябва да го гушне!!!!!!". Малко и трябваше да хукне след него, но се насили, поне за сега, да прави каквото и казват. Отпи голяма глътка от подкрепителното си питие и се обърна към останалите:
- И какво реши снощи домсъветът?

Половин час по-късно, след като Лау вече си беше тръгнала, Удхаус и Клодет влязоха в залата.
- Имаме инструкции да ви разведем из къщата - започна иконома. - Последвайте ме.
Първо се качиха до първия етаж и иконома продължи:
- Каза да не ви занимаваме с горните етажи, а и останалите стаи не са много различни от тези, в които спахте
Вървяха по дълъг коридор и Удхаус отвори една врата и ги въведе в голяма зала с огледала по стените, пълна с всевъзможни фитнес уреди.
- Това е фитнеса, както вероятно можете да предположите. Гил ми каза да ви предам, че имате пълен достъп до всички тренировъчни зали - информира ги иконома и ги поведе отново по коридора, докато не отвори още една врата. Залата беше подобна на предната, но вместо фитнес уреди имаше много свободно пространство и източни оръжия по стените:
- Това е залата за бойни изкуства. Оръжията са затъпени, но все пак внимавайте ако тренирате с тях.
Следващата зала беше по-малка и имаше по средата фехтоваческа пътека и спортни оръжия и тренировъчни екипи по стените.
- Вероятно отново ще ви изумя, но това е залата за фехтовка - някои от развежданите започнаха да подозират, че Удхаус може би набляга на сарказма, но гласът му беше винаги монотонен и сериозен. - Силно препоръчвам да използвате екипите, с извадено око не мога да ви помогна кой знае колко.
Набързо ги прекараха през голяма зала за гости и вътрешен басейн, за които не казаха нищо, и отново слязоха в мазето. Удхаус им показа стаята, която Джон помнеше от предната вечер. Стаята беше пълна с медицински иснтрументи и лекарства. Иконома отново заговори:
- След като ме нае Гил оборудва стаята за всеки случай. Не вярвах, че ще се наложи да я ползвам - хвърли един поглед на Джон.
Следващата стая явно беше голяма работилница. По стените бяха наредени всевъзможни инструменти, а на масите по средата бяха разхвърляни разнообразни електроники.
- Извинете безпорядъка, но рядко някой друг освен Гил влиза тук. Това е работилницата. Отново, пълен достъп. И остана само подмазето с колекциите.
- За него аз ще ви разкажа - Клодет изглеждаше особено ентусиазирана, като ги поведе надолу по едно стълбище. Още като слязоха попаднаха в голяма зала, пълна с рафтове. По тях беше пълно с миниатюри. Следваха две зали с бордови и в по-малка степен ролеви игри.
- Залата горе не може да побере цялата му колекция, затова държи тук повечето неща - продължи французойката. - Не ми се е случвало да потърся игра и да я няма тук, но Гил ме убеждава, че колекцията е твърде незавършена. Много е хубаво човек да работи за него, винаги може да намери какво да занесе на гейминг сесия.
Удхаус прочисти шумно гърлото си.
- Добро де, добре, няма да се отклонявам толкоз - вдигна рамене Клодет и продължи към следващата зала, кояо беше пълна с най-разнообразни механични и електронни джаджи. - Това е технологическата му колекция. Най-старите неща са от седми век, най-новите още не са на пазара.
Следващата зала беше пълна с рафтове с най-разнообразни оръжия. Имаше всичко - от антични мечове до свръх футуристични пушки. Половината изглеждаха все едно са излезли от някоя игра:
- Колекцията с оръжия от игри, филми, книги и каквото още се сетите. За съжаление всичките са фалшиви.
Джон беше виждал досегашните зали, но следващата врата винаги беше заключена. Клодет постави ключ в ключалката, обърна се към останалите и театрално каза:
- И черешката на тортата - след което бутна вратата и посочи навътре. Почти пискаше от радост. - Тези са съвсем истински!
Залата беше пълна с витрини, зад които стояха разнообразни оръжия (не толкова разнообразни колкото в предната зала, но за сметка на това вероятно доста по-ефективни). На стената в ляво от вратата бяха окачени средновековни западни оръжия. Имаше мечове, брадви, лъкове, копия, арбалети и една камара други неща. До нея имаше голяма витрина с рицарска броня вътре. На стената в дясно бяха окачени източни оръжия - предимно мечове, копия и тояги, но имаше и разни други неща, някои от които не всеки можеше да си представи за какво точно служат. На стената срещу вратата бяха окачени множество стари огнестрелни оръжия, повечето от времето на втората световна или популярни от дивия запад. По средата на стаята стояха няколко витрини - една с две бронежилетки, една с пълен предпазен костюм за работа с опасни материали, а третия съдържаше странен оранжев костюм с една ламбда на него и един кози крак до костюма.
- А сега се обърнете - изчурулика весело французойката. По стената до вратата имаше множество съвременни оръжия, които определено не изглеждаха като нещо, което обикновен гражданин може да притежава. Прислужницата се обърна към Джон с широка усмивка:
- Гил каза да ти предам, че ще се радва, ако не го докладваш на когото там трябва.

След това отново отидоха в гейм залата, където магически отново се беше появил топъл чай и кафе, а алкохола си седеше все така в хладилниците.
- Ако имате някакви въпроси или ако искате нещо - казвайте. А, и още нещо - бръкна под една от големите маси и натисна някакво копче, при което плота на масата се раздели и отдолу се показа огромен екран. - В случай, че на някого му трябва компютър, и другите маси са така.

- За тези двете трябва ли разрешително? - попита влизащият в залата Биби. В едната си ръка стискаше нещо като кремаклииска с множествено размножение на цевта, а на рамото си беше препасал нещо напомнящо хладилна чанта с цев и оптически мерник. На лицето му грееше слънчева усмивка като на малко пухкаво котенце лапнало голямо тлъсто канарче.
Хавайската риза, бермудите и джапанките някак странно контрастираха с оръжията.

- Не, но освен в някой ларп с тях никой няма да застреляш - осведоми го Клодет. - Виж, за някои от тия в другата стая... абе не е хубаво да ви виждат с тях.

И са к`во? Трябва да се маскираме на блейд или Хелзинг и да избиваме въображаема свлоч - подпита се ББ докато си наливаш чай с ром, но някак си пропусна чая. - Поне можем да ползваме на Бърти ресурсите предполагам.
- Ще ви повикаме ако ни потрябва нещо - намигна той на камериерката.

- Както желаете - кимна Удхаус и излезе.
- Успех - подметна Клодет и го последва.

- И са к`во? Трябва да се маскираме на блейд или Хелзинг и да избиваме въображаема свлоч - подпита вече на глас той.

Продължава тук:
Лори
ББ
Джон