Глава 1 (Лау)

Subject: Глава 1 (Лау) Mon Jun 09, 2014 5:51 pm

LauTheWaif wrote:: Пред къщата спря такси. Боби погледна през прозореца и видя съседката Лаура да се приближава към къщата клатушкайки се по тежестта на голям кашон с техника.
- Да ви помогна госпожо Уейфър - усложливо предложи той.
- Добро утро Боби - поздрави Лау и тръшна кашона в ръцете му.
Той я последва по стълбите и остави техниката на пода.
- Как мина вечерта, добре ли изкарахте с приятелите? - полюбопитства Боби.
- С приятелите? Да, супер беше, чак сега се прибирам, нали... Очевидно - измънка тя в отговор.
- Аа, през онзи сайт ли се запознахте, който ми показа?
- Да, през сайта, през сайта - отговори Лаура и понечи да се прибере, колкото може по-бързо в апартамента.

След като влезе за малко Лаура само си хвърли един душ, навлече същите дрехи, грабна чантата и отново излезе навън. Смяташе да отиде до полицейското управление пеша.

Subject: Re: Глава 1 (Лау) Mon Jun 09, 2014 5:52 pm

LauTheWaif wrote:: Към обед Лаура влезе в полицията и се запъти към рецепцията. Преди да успее да си отвори устата от един кабинет излезе едър тип в костюм, който крещеше "ченге" и я дръпна за ръката.
- Вие идвате с мен. Все още не сте арестувана, затова няма да ви чета правата, но е във Ваш интерес да си мълчите.
Влязоха в офиса.
- Мисля, че сте се объркала - започна полицаят - Не искате да сте тук. Ама наистина.
Лаура се настани на стола пред бюрото. След разоворите с Джон имаше представа, какво може да очаква от служителите на реда.
- Господи полицай, не знам, какво си въобразявате, че знаете, но трябва да съобщя за претъпление - каза тя.
- Няма никакво престъпление - отвърна оня - Може да си вървите.
- Моля? И какво точно престъпление няма? - полюбопитства Лаура - Да не би да говорим за изчезването на котарака от апартамента ми снощи? Или за съседът ми, който ме следи, кога излизам от вкъщи? Или за заплашителните съобщения, които получавам във Фейсбук от така нарени "рационалисти"?
- ОК, последно предупреждение. - изнерви се мъжът - Тръгвате си сега и спирате да правите глупости.
Лау беше свикнала на заплахи и не очакваше друго от най-голямата глутница побойници в града - ченгетата. Но пред нея нямаше избор. Ако не харесваш правителството, това не значи, че можеш да спреш да ползваш електричество или обществен транспорт. Трябва да работиш с това, което имаш.
- Разбирам. Все пак се надявах да проявите интерес към моята версия на историята. Аз съм Лаура Уейфър. Намерете ме в Гугъл. А сега ако позволите...
Движението на полицая я изненада. Не беше очаквала в кабинета да се стигне до физическо насилие. Той просто сграбчи хавлията с оръжието на убийството и я измъкна от ръцете ѝ.
- Какво.. Какво ти стана бе!
- В случай, че решите да правите нещо глупаво. - предупреди я полицая - Съжалявам, нареждания в последния момент - и почука ухото си, в което тя сега забеляза блутут слушалка.
- Значи все пак ви пука за жертвата? - окопити се Лаура - Е, в такъв случай трябва да знаете, че Ейми Карлсън стреля по сенаторшата, а не аз. А сега къде мога да дам показания?
Tоя гледа тъпо за няколко секунди, след което извади слушалката и ѝ я подаде.
- Говори направо с него.
Лау мушна слушалката в ухото си и по навик позвдрави с:
- Лаура Уейфър, прогнози и предсказания.
- Госпожо Уейфър, разочаровате ме - чу гласа на Разказвача - Мога лесно да намеря някой друг, който да играе, но не искам по толкова глупав начин някой сам да се отстрани от играта в самото начало. Казах ви да не ходите в полицията, и вие въпреки това го направихте. Предупредиха ви няколко пъти, че нищо не е станало и да си вървите, но вие продължавахте да упорствате, а след като личното ви оръжие, което е използвано за убийството на сентарско съпруга, се озова в ръцете на човек, който работи за мен, продължавате да се опитвате да се измъкнете?
Лаура свали слушалката и му я подаде обратно.
- Тоя трак вече съм го слушала. Адски дълъг и скучен. Е, когато шефът ви пак си промени мнението, знаете къде да ме намерите - каза тя и почука иконката на браузъра на телефона си.
Говореше не на шефът, а на човекът от този край на слушалката, който може би, просто може би притежаваше чувство за дълг. Той не отговори. Отиде до вратата, отвори я и направи жест да излезе. Лау примирено се измъкна навън.
В живота имаше два вида хора - овце и вълци. В някой момент решаваш дали принадлежиш на стадото или на глутницата. Но имаше и трети избор - кучетата пазачи. Кучетата бяха вълци, които пазят стадото от други вълци. Полцаите трябваше да са кучета пазачи, но бяха по-близо до вълци в овча кожа. След срещата с Джон и с костюмара в управлението, Лау започна да си мисли дали не са по-скоро овце във вълчи кожи. Притажанието на оръжие не те прави вълк нито куче пазач, реши Лау, а знанието на коя страна от оградата си. Все пак нямаше да е лошо да си намери нов пистолет, по възможност с по-големичък калибър.
Знаеше точно на кого да се обади.

Subject: Re: Глава 1 (Лау) Fri Aug 01, 2014 6:38 pm

Напоследък Лау прекарваше все по-малко време на стрелбището и повече в студиото на чичо Гари - треторазряден фокусник с посивяващ перчем, който ѝ беше обещал да ѝ открие тайната на разполовяването и измъкването от белезници. Още на другата сутрин Лау си набави същия модел пистолет, като конфискувания и се перчеше с него пред голямото огледало в магьосническото ателие.
- Приготви се да кървиш, копеле! - изкрещя тя - Това дуло е последното нещо, което ще видиш!
Чичо Гари, който нито ѝ беше чичо, нито се казваше Гари се опитваше да остане невъзмутим, както подобава на един истински майстор на илюзията.
- Впечатляващо - каза той с най-спокойно звучащия си глас - Наистина смразяващо. Но ако не улучиш от първия път, може да прозвучи малко... пресилено?
- Това е последното нещо което ще чуеш, копеле! - изрева Лау - Защото ще оглушееш, ако не ти пръсна мозъка! Е, има си чара, но не е толкова удовлетворяващо.
- Имаш право - побърза да се съгласи той - Какво ще кажеш за нещо като, ахъм. Пригови се да умреш влечуго!
- Проготви се да се преродиш във влечуго! - настоя тя, все пак не вярваше в смъртта, а в кръговрата на душите - Ще ти разплескам главата! Освен ако не е защително влечуго, или нещо, или пък отровна змия.
Лау просто имаше нужда до покрещи няколко часа, докато отворят стрелбището. Всеки момент се очакваще да пристигне група хлапета за частни уроци и "чичо" я беше помолил да прибере пистолета, веднага щом на вратата се позвъни.

» Глава 1 (ББ)
» Глава 1 (Саймън)
» Глава 1 (Радж)
» Глава 1 (Джон)
» Глава 1 (Лори)