1a. Пътуване до Кенсингтън

Въпреки поканата, Уокингам остана прав.
- Много неща ни се струват невъзможни, мисис Дойл, докато не се случат. Щом собствените Ви деца са способни да се измъкнат посред нощ - независимо дали по принуда или по своя воля, при това, според Вашите собствени думи, с ясното съзнание какви биха били последиците, как можете да бъдете сигурна в мотивите на чужди хора, независимо колко добре си мислите, че ги познавате? Възможностите са много и не можем да си позволим да изключваме ниякоя. Например... - Сайлъс направи кратка пауза, опитвайки се да измисли нещо, което би прозвучало успокояващо. - Възможно е някой техен приятел да се е забъркал в нещо и те да са обещали да му помогнат, преди да са се осведомили какво точно се иска от тях. Знаете колко обвързваща е дадената дума за един джентълмен.

- Или лежат ранени на някое ужасно място, без да могат да повикат помощ и... - Мисис Дойл затисна с длан пламналото си чело. - Не знам, просто нищо не знам, милорд, толкова много страховити неща ми минаха през ума, че вече не съм сигурна кое от тях е възможно и кое е моя измислица. Искам единствено децата ми да се върнат вкъщи живи и здрави, без значение как и защо са се измъкнали оттук.
В този момент на вратата се почука и Строб влезе в салона.
- Съжалявам, че ви прекъсвам госпожо, но файтонът на господин Дел Монте чака отвън. Ще желаете ли да приготвя палтото му?

- Оу, те със сигурност са добре, поне за това няма защо да се притеснявате. Да мистър Строб донесете ми палтото и пратете някой да донесе чаша топло мляко на сеньорита Дойл - Жан се отправи към масичката с чашите шери, но понеже неговата беше празна гаврътна другата и се отправи към вратата.
- Сеньора, утре ще ви информирам за напредъка си по случая а и вероятно ще помоля някой колега спиритуалист да намине. Макар закъснението за сеанса де де голямо и да не казвам непростимо. Ако лорд Уокингам реши бих могъл да го откарам до някъде също така.

Мисис Дойл отмести поглед.
- Съпругът ми не одобрява използването на магия, - тихо отвърна тя. - Но когато се прибере утре ще го уведомя за предложенето ви, професоре, и той ще може да прецени сам дали да ви послуша. Благодаря ви, че се отзовахте, надявам се по пътя към дома ви да нямате същите такива неприятности, каквито сте имали при идването си насам.

Уокингам прие предложението на Дел Монте и учтиво му благодари. Не изгаряше от непреодолимо желание да пътува заедно с професора, но часът доста бе напреднал, а файтонът беше готов и чакаше. Освен това му се искаше да разменят няколко думи на саме. Преди да тръгнат, графът инструктира мисис Дойл да му предостави адресите на приятелите, които младежите посещаваха най-често.
- Изпратете някого да ми ги донесе утре в "Ковънт Гардън". Постарайте се да бъдете възможно най-изчерпателна и не се притеснявайте, ако Ви отнеме повече време. Аз самият възнамерявам да посетя мистър Уилоупин сутринта, но съобщението Ви ще ми бъде предадено веднага, щом се върна в хотела. А сега се опитайте да си починете. На Ваше място бих послушал съвета на професор Дел Монте - чаша топло мляко върши чудеса за нервите.

- Благодаря ви, милорд, ще направя каквото е по силите ми.
Строб отведе гостите до входната врата на къщата, където две от прислужниците ги очакваха с връхните им дрехи. Няколко герои и девици с дръпнати очи ги изпроводиха с печален поглед щом минаха покрай ориенталските произведения. Навън икономът любезно ги изпрати чак до файтона и докато държеше вратата отворена им пожела лека вечер. Когато каретата потегляше го видяха да поглежда със свъсени вежди към небето, в което едва доловимо блещукаха студени зимни звезди.

Известно време пътуваха в мълчание. Уокингам умислено се взираше през прозорчето в мрака навън, разпръскван от мъждивата светлина на уличните фенери и машинално опипваше помела на бастунчето си. В един момент си припомни тълпата работници (работници? Голяма част от тях вероятно бяха просяци, скитници и други злосторници), които бяха нападнали каретата им по-рано вечерта, изсумтя, дръпна перденцето и насочи вниманието си към своя спътник.
- Професор Дел Монте, - започна графът с известно колебание, сякаш не беше сигурен как да подхване темата. - Вероятно нямам право да бъда Ваш съдник. Съществува могъща сила, която решава кой от людете е достоен и кой - не. Днес тази праведна сила откликна на Вашите молитви. Това ме убеждава, че в душата си сте добър човек. Но все пак, тъй като ни предстои да работим заедно, чувствам се длъжен да бъда откровен с Вас.

„Знаех си че ще си стигне до там. Благоварната ми съпруга ме предупреждаваше още като тръгвах, че англичаните са малко странни хора. По погледа му го чета, то и доста от учениците ми ми гледат така, но все пак аз съм техен преподавател. От друга страна няма как да не ги оправдая, доста запазен съм за годините си, пък и жените им не са кой знае какво. Ех, младежки увлечения... макар самия лорд да ми се струваше попрехвърлил възрастта за този вид експерименти...”
Жан реши да е тактичен на първо време, но за всеки случай се приготви да привлече вниманието на кочияша, ако непорочността му бъде заплашена:
- Слушам ви милорд.

Уокингам, който представа си нямаше какъв смут бе породил в душата на професора и би бил искрено изненадан да научи, че на Дел Монте му е останала каквато и да било непорочност за пазене, продължи по същество:
- Обноските Ви, сър! Още докато пътувахме останах с впечатлението, че имате крайно неприятния навик да бъбрите за каквото Ви падне! Звучахте като онези ужасяващо нахални представителки на Женското благотворително дружество, които имат навика да обсаждат влиятелни членове на обществото, докато не изкопчат от тях обещания за съдействие. А когато пристигнахме у семейство Дойл... - от силата на праведното му възмущение дъхът на благородника секна му се наложи да спре за момент. - Във висшата прослойка на обществото нерядко се наблюдава един специфичен вид господа, които поради любовта си към разточителството и комара, съпроводена с леност, често се оказват без пари. Тези господа имат навика да посещават домовете на почтените семейства, с едничката цел да бъдат нагостени, някои стигат чак до там, че да си издействат покани за почивка в Брайтън или Уърдинг на чужди разноски. Неприятно ми е да го кажа, професоре, но поведението Ви силно ми напомни за този конкретен тип хора. Не знам какъв е обичаят в Италия, но в Британия се счита за крайно непочтително човек да дава воля на чревоугодничеството си, докато домакинята му тръпне от притеснение!

„Ох-ле-ле-ле, това значи било проблемът. Е наистна не ми приличаше на младеж който ще ми скочи веднага, което все пак значи че мога да преценявам добре хората, но пък не знаех, че семейство Уокингам са затънали в дългове от хазарт. То не че е с нещо с което да се хвалиш. Все пак му свалям шапка как успя да извърти нещата и да ме осведоми за затрудненията си без да говори директно. Може би би било добре да го поканя на обяд... някъде далеч от изкушенията... бистро около Темза може би? Или по скоро не.”
- Напълно влизам в положението ви - пробва тактично Жан - и ще се постарая за в бъдеще да бъда малко по тактичен. Какво друго би помогнало, за по доброто ни сработване по този така деликатен случай?

Уокингам кимна одобрително, за да покаже, че оценява готовността на професора да промени маниерите си.
- Трябва да се стремите да преценявате ситуацията, в която се намирате по-добре - продължи да поучава той. - Не всичко може да се обсъжда във всякаква компания. Вижте слугите, например. Добре обученият английски слуга е глух и сляп, що се отнася до личните дела на работодателите му. Но е достатъчно да има само един гнил плод в кошницата, затова трябва да бъдете внимателен какво говорите и пред кого.

Жан с умиление си спомни на Салвадоре - бащата на Виторио който управляваше семейното имение прикован към леглото си сляп като къртица и глух като камък. Зачуди се как ли се справят у дома след като бе отвел Виторио със себе си. Хвърли и един поглед към фантонджията, който ако се съди по репликите които разменяше преди малко с един свой колега по случай отнемане на предимство не беше нито глух нито ням, определено не беше ням. От друга страна лорда може би просто не го смяташе за прислуга... Казва ли ти някой какво им се върти в главата на англичаните.
- Извинете, че ви прекъсвам лорд Уокингам, но съм длъжен да попитам и за вашето становище доколко моето замесване в случая е уместно. Наистина имам някой контакти които биха могли да помогнат за откриването на децата, но все пак не съм пряко свързан със семейството...
„Е, ако на половината от изчезналите им се случат някой неприятни не ща не бих възразил - на една конкретна половина.”

Сайлъс се замисли за момент.
- Мисис Дойл се обърна към Вас с искрена молба за помощ. Вие откликнахте, запознахте се със ситуацията и казвате, че разполагате с ресурси, които биха помогнали за разрешаването на случая. Само собствената Ви съвест може да Ви води от тук нататък.
Уокингам се размърда малко неспокойно на седалката си, след което продължи:
- Зачекнахте темата за семейството. Вероятно тогава знаете, че аз съм свързан със семейство Дойл? Мисис Дойл е братовчедка на съпругата ми, лейди Уокингам.

„Знаех си че всички на тоя остров са братовчеди!”
- Всъщност не, просто щастлива догадка от моя страна. И да, след като съм дал дума „Макар да не съм давал такава”, ще направя всичко по силите си, да помогна на вашата роднина.

Уокингам кимна и не продума повече. Останалата част от пътуването премина в мълчание, нарушавано само от сумтенето на професора когато каретата преминаваше с резки подрусвания се през някое неравно място.
Когато файтонът пристигна пред дома му, професорът слезе, любезно повдигна шапка за Уокингам и тръгна по стълбите към дома си. Каретата потегли. Докато чакаше Виторио да отвори вратата, професорът пъхна ръка в джоба на палтото си и напипа някаква забравена банкнота. Той разсеяно потърси портфейла си, за да я прибере при другите, но за негова изненада късчето хартия се оказа бележка, изписана с широк, но равен почерк:
"Знам нещо за М. и Х. Нека да се видим утре в 15:30 пред магазина за чай на Проктър, на триъгълника на Саут Роуд и Норт Роуд".
Професорът едва бе прочел бележката, когато се появи Виторио и по нещастното му изражение Дел Монте моментално разбра, че демонът пак е сътворил някоя беля.
- Добър вечер, сеньоре, - поздрави слугата с тон, който можеше да накра тумба сватбари да скочат от някой скалист ръб. - Доста се забавихте.
Дел Монте набързо му връчи палтото си и побърза да разбере какво е станало. Този път неканеният гост се бе възползвал от кратката дрямка на Виторио и бе събрал във ваната всички бели ризи и долни гащи на професора и слугата му, както и една вишневочервена жилетка, червено кепе, което Дел Монте понякога слагаше на излети и един яркочервен шал от Венеция. После ги бе залял с гореща вода и известно време се бе забавлявал с тях. Венецианският шал се бе оказал победител - сега всички дрехи, които някога бяха бели, бяха разхвърляни в няколко яркорозови купчини из цялата баня, а Виторио си скубеше косите от горест. Една нощна риза все още висеше във въздуха и леко се поклащаше близо до огледалото, очертавайки смътно лице с едри бузи и кръгла брадичка, увенчано с две малки елегантни рогца.

Уокингам се добра до хотела си двайсет и пет минути по-късно. Таксата на файтноджията беше заплатена предварително още в Кенсингтън, така че кочияшът само му пожела приятна вечер. Атриумът на "Ковънт Гардън" посрещаше посетителите с дискретен блясък на тежки махагонови мебели и кожени кресла, извити орнаменти от тъмни метали и няколко барокови картини по стените. Служителят на рецепцията любезно осведоми Уокингам за две писма, една визитка и едно съобщение оставени за него (всичките бяха от бизнес-партньори) и го попита дали ще желае нещо друго. Ресторантът все още работеше, но ако милорд предпочиташе да се храни насаме, храната щеше да бъде отнесна в апартамента му.

Жан въздъхна тежко, но като практик реши че чашата е на половина пълна. Заръча на Виторио да развали 5 шилинга на дребни монети и рано сутринта да ги инвестира във вестникарчетата. Освен заглавията на вестниците да „оповестяват” и модната новина, че розовото е последния писък на европейската мода. Нареди да му приготвят за утре сутрин една не много крещящо розова и че ще очаква посетител след закуска. След това потъна в блажен и праведен сън.

Уокингам заръча да качат вечеря в апартамента му. Преди да си легне прегледа кореспонденцията си, написа кратки отговори на най-спешните неща, след което дълго се моли, коленичил до леглото по нощна риза, преди да си легне.