1a. Пътуване до Кенсингтън

- Как е той? - запита Сайлъс, като същевременно се заоглежда из купето в търсене на цилиндъра си. Откри го под пейката, изтупа го и го надяна на главата си, след което слезе от каретата и за пореден път през изминалия половин час извика:
- Хемсуърт!

Хемсуърт най-сетне се надигна от мястото си, огледа се във всички посоки и слезе да вземе падналия камшик и шапката си. Все още изглеждаше леко дезориентиран когато погледна в каретата и попита:
- Всичко наред ли е? Простете, не знам какво ми стана...

Лорд Уокингам, който също се чувстваше леко замаян и объркан по ред причини, изпита известно съчувствие към човека.
- Станахме свидетели на зашеметяващо проявление на Божествения Ред, благодарение на добрия професор. В състояние ли сте да карате? Да изпратим някого да Ви донесе чаша вода?
Не беше съвсем ясно кого смяташе да изпрати и до къде, но жестът беше важен.

- Добре съм, лорд Уокингам, - отвърна Хемсуърт и приглади дрехите си. - А и половината път вече е зад нас.
Той промърмори няколко ругатни докато оглеждаше щетите по купето и се качи обратно на мястото си. Пътят беше вече достатъчно чист, за да може да мине каретата - голяма част от хората бяха избягали, а онези, които бяха преживели чудото изпопадали по земята, бяха отведени от полицаите към групичките арестанти.
Каретата затрополи по улиците, а вечерният студ на февруари нахлу през счупения прозорец. Колкото повече се отдалечаваха от мястото на демонстрацията, толкова по-нормално започваше да изглежда кварталът – като се изключи набиващото се на очи движение на униформени полицаи. След около четвърт час най-сетне влязоха през металната врата от ковано желязо и колелата захрущяха по алея от ситен бял чакъл. Голямата керемиденочервена къща на Дойл кокетно се гушеше между обляната от нощни светлини морава и околните дървета.
Когато пътниците слязоха от каретата, на вратата, кацнала върху три изящно оформени мраморни стъпала вече ги очакваше достолепно джудже с красиво оформена брада. На професора той се представи като Строб, икономът и без отлагане ги въведе вътре. Други прислужници поеха палтата им и ги поведоха към гостната. Цялата къща беше украсена с впечатляващи произведения на изкуството, много от които с ориенталски произход. Професорът си спомни, че няколко пъти е попадал на публикации във вестниците, които съобщаваха за богатата колекция на Хенри Дойл, която той благосклонно заемаше на различни музеи за тематични изложения.
Гостната беше обзаведена с деликатна комбинация от тъкани и мебели от светло дърво. Меко канапе за двама и няколко кресла заобикаляха малка масичка, в центъра на която беше поставена синьо-бяла китайска урна. Над камината висеше голям рисуван портрет на мистър и мисис Дойл, а върху рафта над огнището бяха поставени няколко фотографии на двете им деца в различна възраст.
Малко по-късно в стаята влезе и мисис Дойл – хубава жена елдрен, която въпреки възрастта си изглеждаше така сякаш е излязла от дебютантския си бал вчера. Беше облечена в кадифена рокля, а на рамото и беше кацнал златисто-лилав френдъл.
- Колко се радвам да ви видя, лорд Уокингам, професоре!, - тя ги поздрави сърдечно, остави френдъла на специална поставка до камината и ги покани да седнат. – Колко мило, че се отзовахте на поканата ми! Очаквах ви по-рано и дано кочияшът не ви е създал някакво неудобство. Винаги получава инструкции да внимава много, когато е изпратен да доведе наши приятели.
Млада прислужница се материализира до масата, получи нареждания да донесе нещо освежаващо и изчезна. Изглежда мисис Дойл още не беше научила какво се е случило с каретата.

„Ех, да бях 20 години по млад или поне колкото лорд Уокингам. Трябва да проверя, като се прибера, какво беше отношението на църквата към двубрачието. Да не повярваш какъв орк се е пръкнал от тази изискана дама.”
- Имаше някакви малки неразбории със събрало се група... хора, но благодарение на Рада всичко мина добре, а и не бих възразил на чашка шери.

- О, значи наистина нещо се е случило! - тя примига разтревожено. - Кажете ми, всичко наред ли е? Надявам се, че не е било някой пътен инцидент? Съпругът ми веднъж закъсня за откриване на изложба точно по тази причина.

„Ахааа не само, че диспута ни по време на пътя му е допаднал, а и е вдъхновен от искрената ми молба за пощада. Вероятно малко и от това, че небесата отвърнаха...”
Жан се усмихна скромно и кимна величествено.

- О, не се притеснявайте за каретата, сигурна съм, че ще я поправят много бързо. Господин Честъртън, собственикът на работилницата от която я поръчахме, е добър приятел със съпруга ми. Но какво облекчение, че вие сте добре! Значи е вярно, че тълпи хора от бедните райони кръстосват Кенсингтън тези дни.
В този момент прислужницата се завърна с голям поднос, събрал красив китайски сервиз за чай, десертна чиния с кейк, три купички с дребни сладки и две малки чашки шери. Мисис Дойл изчака момичето да сервира на господата и го освободи. Едва след като вратата се хлопна зад прислужницата, домакинята си позволи да въздъхне едва доловимо.
- Моля да ми простите, че ви повиках толкова ненадейно. Ако обстоятелствата бяха по-различни никога не бих си позволила да ви тревожа по време на престоя ви в Лондон. – Тя отправи умолителен поглед към Уокингам. – Но децата ми изчезнаха и не са вкъщи от няколко дни. Проверих всички наши познати в Лондон, при които биха могли да са отишли, но ги няма никъде. Никой не ги е виждал откакто ги търсим!
Гласът и потрепера и мисис Дойл направи пауза за да се овладее. Макар и да полагаше големи усилия очевидно и беше трудно да говори последователно.
- Преди два дни наех частен детектив, господин Томас Уилоупин. Той трябваше да проучи нещата и да се свърже с мен в рамките на 24 часа, за ме уведоми каква е предварителната оценка на ситуацията. Но вече минаха ден и половина, а все още не съм получила никаква вест от него. Започнах да се боя, че това, което е довело до изчезването на децата ми, може по някакъв начин да е навредило и на господин Уилоупин! Може би само си въобразявам и прекалявам с това, че виждам навсякъде беди… но каква друга причина може да има все още да не мога да получа съобщение?! Някой би трябвало да провери какво става, а не знам към кого другиго да се обърна! Страхувам се да не създам още повече неприятности…
Тя отиде до камината, взе една от снимките и я подаде на двамината гости. На снимката Хенриета седеше на стол от тъмно дърво, а Майкъл стоеше прав зад нея, и двамата облечени представително и с благородните изражения на добре гледани деца.
- Лорд Уокингам, вие и сам разбирате колко е важна дискретността, когато става въпрос за семейни дела. А професор Дел Монте е мъж на вярата, той винаги е проявявал търпение  и мъдрост към Майкъл, каквито само един баща може да прояви към децата си…

„Малкото изродче се е запиляло някъде!? Вероятно кисне в някоя канавка потънал в собствената си повръщтня. Къде ли беше адреса на оня бордей, където ходеха дребните социопатчета. Ако са го пребили и изнасилили вероятно обира му е бил най-малкия проблем. Трябва да пратя Виторио да поразпита като се прибера!”
- Не се безпокойте мисис Дойл, Редът бди над чедата си и дори да са свили по грешна пътека той ще осветли пътя им към дома. Дали имате маслени кифлички? Преди колко време са изчезнали децата ви, и двете заедно?

По лицето на мисис Дойл премина нервен тик. Тя отривисто се изправи, отиде до шкафчето наблизо, върху което беше поставен малък поднос със сребърно звънче и позвъни. След няколко мига прислужницата отпреди малко влезе, приклекна почтително и хвърли бърз поглед към масата.
- Керълайн, моля те, провери дали Една е приготвила маслени кифлички.
Момичето излезе. Мисис Дойл остави звънчето обратно в подноса и мълчаливо застана до камината. Настъпи тишина.

- Съпругът ми е на бизнес пътуване и ще се върне едва утре вечер, - покрусено отвърна мисис Дойл, без да помръдне от мястото си. - Никога не бих предприела нещо без неговото одобрение, но предвид обстоятелствата, не можех просто да стоя... и да чакам, докато дечицата ми са някъде навън и може би страдат ужасно...

„О, дано, дано страда ужасно!”
- Не се безпокойте милейди, вероятно става дума за проста детска заигравка. Ако позволите да попитам преди колко време загубихте връзка с тях?
Оглед се към вратата, но от кифличките все още нямаше и следа а едва потушаваше къркънето на червата си. От друга страна... кейк?

„Брех, какъв учтив младеж готов е да отложи разговорите само и само да услужи на възрастните. Наистина добро възпитание. А в началото си мислех, че е от онези, който тайничко съчиняват гадни писънца на ум. Кой каза, че вишата аристокрация била себична”
- Не се притеснявайте за мен лорд Уокингам - махна небрежно с ръка Жан и се прежали да си вземе от кейка. - На моите години нуждите стават твърде разнострани.

Мисис Дойл го проследи с поглед и изведнъж на лицето и се изписа леко смущение.
- Колко съм недосетлива! Вероятно не сте успели да вечеряте, бързайки да се отзовете на бележката ми. Това не е истинска вечеря, разбира се, но се надявам да намерите храната ни достатъчно питателна.
В този момент отново влезе прислужницата с поднос храна, на който бяха сложени две чинии с кифлички и още една от сладките, които вече бяха сервирани. Тя се извини, че няма кифлички с масло, но Една е приготвила за днес кифлички с мак и други с мармалад, така че ако господата не възразяват, ще поднесе тях.

Жан махна небрежно, че няма никакви възражения и гаврътна на екс чашата с шерито, не беше учтиво, но ръцете му още потреперваха леко от преживяното, а и се надяваше язвата му, да не забележи това.

Момичето прехвърли чиниите на масата и излезе. Мисис Дойл въздъхна.
- Не бих искала да смущавам апетита ви с обсъждането на този въпрос, но щом сте сигурен че нямате нищо против... Майкъл и Хенриета изчезнаха преди четири дни, през нощта. На другата сутрин не се появиха за закуска и не успяхме да ги намерим никъде. Леглата им бяха оставени неоправени, а връхните им дрехи липсваха... През целия ден се опитвахме да разберем дали съседи, приятели и роднините ни в Лондон са ги виждали (дискретно, разбира се, защото не можех да разкрия защо подпитвам), но никой от тях не беше виждал децата ми от последния път, в който им гостувахме. Дори изпратих Строб, икономът, да провери дали Майкъл не се е върнал в колежа, но той се върна със същите новини - леглото му е било оправено и багажът събран когато е тръгвал да се прибере за празниците. В колежа в момента са останали само пазачите и прислугата.

„Малкото келешче пак нещо си е наумило, само дето тоя път е забъркало и сестричето си. Редът да я пази.”
- Разбра ли се дали са взели някакъв багаж или пък някакви средства със себе си? - попита Жан след като старателно сдъвка една макова кифличка.

- Предполагам че Майкъл е имал някакви пари, които са му останали от пътуването... но нищо, което да му позволи да отсъства четири дни на свои разноски. Не съм забелязала да са взели друг багаж, но ако желаете мога да ви покажа стаите им, може вие да видите нещо, което аз пропускам...

- Да разбирам, че стаите не са оправяни от прислугата след като сте открили липсата на децата? Ще е хубаво да поговорим и със служителя открил липсата, ако сте сигурна че е достатъчно дискретен.

- Оправени са... Дори няколко пъти, докато търсех нещо, знак, който да ми покаже какво може да се е случило... Да разбирам ли, че сте съгласен да помогнете да открием Майкъл и Хенриета? Ами вие, лорд Уокингам? - тя ги погледна с надежда.

- Ако лорд Уокингам няма против с радост ви предноставям услугите си синьора - Жан се надигна от креслото в което бе потънал с леко пъшкане и се поклони достопочтенно.