1. Дел Монте

- Сеньора, писано е някои души да не намерят покой, понеже бяхте благосклонна към странник беда, чууте един съвет от мен. Когато праведните пламъци на реда на второто причастие започночнат да се разгарят, стойте далеч от правия път и господин Даунси! Сеньора - той й се поклони и целуна ръката й, после кимна бабаита - Сеньор!
Както се надяваше с уверана крачка той тръгна към озъртащия се граф и се провикна: Лорд локингам нека да потърсим файтон сеньората ме опъти на къде да вървим, дано редът спаси душите им.

Когато видя в какъв вид се прибира професорът, Виторио успя да ограничи реакцията си само до облещване и замислено клатене на глава. Малко по-късно Дел Монте разбра и защо иначе експресивната натура на слугата му този път не получи изява - в отъствието на господаря на къщата, демонът беше успял неясно как да направи клада от всички кожени изделия, които бе открил в къщата и сега из цялото жилище се носеше неприятната миризма на изгорена кожа, химикали и сяра. Виторио само му посочи купчината полуобгорели обувки, чанти и най-тогоре - кобурът на револвера, които още тлееха в камината на приемната; собствените крака на слугата бяха приютени в някакви стари дървени налъми, които бяха доста популярни сред простолюдието в Италия. Уви, демонът изглежда не се интересуваше от евтините изделия.
С доста понижен дух след неуспеха им в Сейнт Джайлс професорът само връчи дрехите си на слугата и му нареди да му приготви вана. Трябваше да измие свинската воня от себе си, а докато чакаше се осведоми дали има вести от контактите му из града. Виторио доложи, че всички те са обещали да поразпитат, но сам той не звучеше особено обнадежден. Дел Монте кисна около час във водата, която слугата му бе ароматизирал с някаква неизвестна помада и след това с огромни усилия, полузаспал от изтощението, топлината и чашата греяно вино, се помъкна по пантофи към леглото си.