1a. Пътуване до Кенсингтън

- Използвах само инициалите на децата, ако това ви притеснява. В моята телеграма писах, че Х. И М. липсват. - Мисис Дойл беше изслушала тирадата на професора срещу частните детективи с безизразно лице. - Господин Дел Монте, ще ми кажете ли защо надраскахте съобщението от съпруга ми?

- Пунктуационна грешка, не се притеснявайте често се случва.

Мисис Дойл не каза нищо. Радостоното оживление, озарило за миг компанията им, изчезна и внезапно гостите осъзнаха, че стоят в коридора в пълно мълчание.
Домакинята кимна на посетителите и ги поведе по коридора, докато не влязоха в по-голям салон, обзаведен с мебели за вечеря, по стените на който висеше друга част от ориенталската колекция на Хенри Дойл. Мисис Дойл позвъни с със звънчето, поставено на един скрин до вратата и докато чакаше някой от прислугата да се появи попита Уокингам дали иска да разпита прислугата наведнъж или смята да поговори с тях поотделно. След като получи отговор, че за предпочитане е всички да са заедно, тя нареди на отзовалия се Сторб да доведе персонала в салона.
Докато чакаха всички да е съберат, мисис Дойл отново се обърна към Уокингам:
- Желаете ли да ви оставя сами или бихте предпочели да разговаряте с прислугата в мое присъствие?

Жан кимна в съгласие. Когато Людовик падна в кладенеца жена му едва не получи нервна криза и не само това, а щеше да побърка цялото домочадие докато проклетника не се намери. Не че след това нещата се успокоиха. Цяла седмица калпазанина спеше в тяхното легло докато накрая той не прецени че жена му е достатъчно спокойна, за да ѝ заяви, че мястото на ирландските вълкодави е на вън, а не в леглата на хората, да не говорим, че водата в кладенаце дори не бе успяла да му покрие гърба.

В този момент на врата се почука и след като мисис Дойл се отзова влезе Строб. Той се поклони леко и се приближи до нея.
- Прощавайте за прекъсването, госпожо. Току-що пристигнаха двама души, които твърдят, че са изпратени от господин Уилоупин. Носят пълномощни от него и реших, че може би ще искате да поговорите лично с тях.
- От господин Уилоупин ли? Сега ли?! - Мисис Дойл ахна и закри устата си с ръце. - Но разбира се, мистър Строб, моля, въведете ги веднага. Ще бъде най-добре всички да чуем едновременно какво става.
Икономът кимна излезе за момент и когато се върна го следваха двама души - висок, черен като въглен вълкоподобен бийст, който мачкаше каскета си в лапи и леко помахваше с опашка; и полуръст на средна възраст, облечен в тъмен, леко ексцентричен костюм, съчетан с папийонка на светли точки.
- Това са господата Смит и Маккориган, по заръка на господин Уилоупин. Добре дошли, господа, - представи ги той. - Ще желаете ли нещо друго, госпожо?
Мисис Дойл се приближи до гостите.
- Не, благодаря ви, мистър Строб. Моля ви, предайте на мисис Торсо и персонала да изчакат навън докато ги повикам. - Когато икономът излезе, домакинята поднесе ръка на полуръста и додаде: - Добър вечер, господа, моля зяповядайте. Аз съм мисис Дойл, а джентълмените, които виждате тук, са лорд Уокингам и професор Дел Монте. Трябва да призная, че не очаквах други гости по това време. Надявам се ще простите изненадата ми, но от няколко дни всъщност очаквам господин Уилоупин. Моля ви, кажете ми, защо той не дойде лично?

- Добър вечер - смънка Лайл - Вие сте тая жена, дето ѝ се таковали децата, нали? Значи, нас ни прати Томи детектива да сме се... Къде е, дай го това писмо!
Бийста се обърна към спътника си и трескаво затършува из собствните си джобове.
- Той Томи, такова Уилоупин - уточни Лайл и измъкна отнякъде писмото от детектив Уилоупин - ни прати и...
След като никой от двамата мъже не понечи да поеме писмото, Лайл го подаде на госпожата.
- Ние дойдохме - довърши мисълта си той.
Настана наловкото мълчание, като бийста хвърляше многозначителни погледи на Трик, с които искаше да каже "Хайде, забаламосай ги нещо, че аз се обърках".

"Късмета на ирландците", помисли си кисело Трик.
- Извинете ни за късния час, по пътя насам бяхме подложени на полицейски тормоз. Колегата ми е толкова възмутен, че още не може да върже правилно две изречения. Та, тук сме да помогнем да намерим децата Ви.

За да наруши новата пауза Жан се здрависа с двамата новодошли, като предвидливо приготви кърпичката ако в последствие се наложеше да я ползва. Ръкостискането говореше много за хората и за зверовете в единия случай.
- Имате прекрасна козина с балсам ли я поддържате? - позволи си лека фамилиарност към вълкоподобния професора, за да го предразположи да се отпусне малко.

Няколко мига по лицето на мисис Дойл се бореха разнообразни чувства, но тя взе писмото, пооправи с нервен жест вдигнатата си коса и зачете.
- Господин Уилоупин е ранен? - учудено възкликна домакинята само миг по-късно. - Свети ангели, какво нещастие! Значи затова не е могъл да се свърже с мен.
Тя продължи да чете като леко се отдалечи от групата. Най-сетне въздъхна, опря замислено писмото в брадичката си и се обърна към професора и Уокингам:
- Господин Уилоупин пише, че е бил сериозно ранен при улично нападение и в момента не е в състояние да изпълни ангажимента си към мен. Тъй като все пак се чувства отговорен за съдбата на Майкъл и Хенриета, си е позволил да довери случая на своите сътрудници... Смит и Маккориган, на които има пълно доверие. Господин Уилоупин ме моли да приема помощта им в търсенето, тъй като господата имат необходимите качества, за да се справят успешно, а и са били от голяма полза в подобни ситуации и преди. - Тя напарви пауза и погледна новодошлите. - От мое име мога да кажа, че този развой на събитията не е нещо, което някога изобщо съм си представяла... но не бих отказала ничия помощ в този момент, особено когато идва от достойни и почтени хора. Не зная дали това, че получих телеграмата на съпруга ми само преди няколко минути е знак от Небесата, но дори да не е, дойде точно навреме. Мистър Дойл одобри намесата на господин Уилоупин в ситуацията и препоръча всички ангажирани да си сътрудничат. Мислите ли че това ще е по силите ви, господа?

- Колкото повече, толкова повече - каза мъдро Трик, вадейки едра монета отнякъде. - Мисля че ако ще работим заедно е добра идея да знаем какви са силните страни на всеки - прехвърли монетата от едната в другата си ръка и затоври длан около нея. - Хората, подобно на предметите, никога не са изгубени, просто понякога не следиш достатъчно ясно къде са - отвори ръката, в която допреди малко имаше монета, но вече беше празна. - Специализиран съм в изчезването на неща, но липсващите хора са на същия принцип - посегна с другата ръка и извади монетата каточели от самия въздух. Последва лек реверанс:
- Фицпатрик Маккориган, бизнесмен, уличен плъх с широк кръг контакти и майстор илюзионист.

Жан усети някаква неодобрителна нотка в гласа на лорда, след като отдели известно време, за да помисли достигна до ужасяващ, сърцераздрирателен, угнетяващ и покъртителен извод. Поради някакви напълно непонятна причина Уокингам му бе ужасно сърдит. В светлинта на тези нови разкрития професорът се отказа от идеята си да предложи на зверопода работа като експериментална цел - поне за момента и реши до подкрепи лорда.
- Сеньора Дойл, съзнавам, че съпругът ви е одобрил мистър Уилоупин, но в светлината на новопридобитата информация дали не би било редно той и... сътрудниците му да отпаднат от списъка на доверените му хора?

Миси Дойл остави писмото на масата и притеснено събра длани. Трик можеше лесно да разчете, че думите на професора и другия гост сериозно са я разколебали и в момента домакинята се разкъсва от нерешителност.
- Милорд, разбирам възражението ви, но вярвам, че господин Уилоупин е постъпил така, защото е бил воден само от най-чисти подбуди. Не мисля, че би си позволил с лека ръка да рискува живота на децата ми с недобре обмислени решения. Ситуации като тази не са нещо ново за него и едва ли би се спрял на случайни хора, не мислите ли?
Тя погледна към новодошлите. В погледа и се четеше отчаяна молба.

Трик реши засега да задържи агресията си пасивна:
- Не исках да го казвам, но всички си го мислим - децата най-вероятно са при някакви долни отрепки някъде, които искат Бог знае какво от тях. В този квартал може да нямате много достъп до такива индивиди, но в Уайтчапъл постоянно ни тормозят различни дребни (и не толкова) престъпници. Убеден съм, че с колегата сме много по-запознати с това как мислят подобни хора от господата, а и ако някой от тях се появи на някои от местата, където предполагам ще се наложи да ходим... е, да кажем че улицата приема някои и изплюва други.

- Света Мери, наистина ли мислите, че някакви хора от улицата са в дъното на всичко?! - Мисис Дойл сложи ръка на гърдите си. - Но как е възможно, ние живеем в Кенсингтън...? Не че оспорвам преценката ви...

- Позволете да не се съглася с вас драги ми господине - започна с учителския си тон Жан. - Това е Кенсингтън на tiro passi от кралския двор. Вие сами споменахте, че сте имали проблеми с властите макар да изглеждате като... достопочтеннти господа. Уверявам ви сеньорита - продължи Жан като взе утешително ръката на мис Дой в шепите си, - че става въпрос просто за лоша младежка шега. А ние със сигурност знаем, че децата са напуснали сами стайте, а не са били похитени от мерзки твари. Свети Гинофорт със сигурност ще бди над Хенриета... и Майкъл дори да са попаднали в някой не толкова изискван квартал, в което държа да кажа силно се съмнявам. Нишите класи действат грубо, тромаво и силово, както изтъкна тук присъстващия мистър Маккориган. Да ме извиняват тук присъстващите господа.
„Добре де, Майкъл си заслужава да го поразходят някъде където обикновено се движи получовека или дори зверопода, но само да се поразходи... Уф Могарон, не ми влияе добре.”
- Имате предвид, че са избягали от къщи ли?! Как смеете! - Мисис Дойл рязко се завъртя към професора. - Децата ми никога не биха направили такова нещо! Да не мислите, че си имате работа с някакви пропаднали хулигани! Майкъл е джентълмен! А Хенриета е дама, каквато рядко се среща!
- О не сеньорита, в никакъв случай избягали или хулигани - „освен Майкъл малкото келешче, ама едва ли има смелост сам да си избърше задника камо ли да избяга”. - По скоро синът ви предприел неочаквано пътешествие подведен от страстите на младостта въвличайки невинната Хенриета. Единствения им пропуск е, че са забравили да ви уведомят, да им прости Света Тереза, че подлагат майчиното си сърце на такова изпитание.

- Надявам се, че сте прав. Надявам се децата да са избягали и да се върнат сами утре сутрин и всички да са щастливи. Но човек докато се надява на най-добрия случай трябва да планира за най-лошия, за което ви трябваме точно ние.

- Думите ви ме карат да се замисля за някои неща - усмихна се Трик. - И като се замисля за компанията, в която се намирам, осъзнавам, че парите не са толкова важни за мен, че да работя с хора, с които очевидно не може да се работи. Мисис Дойл, искрено се надявам всичко да е наред с децата ви, но не мога да предложа услугите си, ако господина - леко кимване към надутя аристократ, чието име Трик не беше запомнил - също работи по случая.
Трик се поклони леко и се обърна към изхода.

Жан усети че се задава нова конфузна ситуация, точно както в Рим му сервираха салата Цезар а той изтъкна че в нея не би трябвало да се намира кашкавал, пък главния готвач взе че се засегна...
- Да да, така е, не е лесно да се работи с биистове, но след като така или иначе решехте да си тръгнете позволете ми да ви изпратя до вратата - припряно се включи в разговорът Жан като даде знак към изхода от стаята и съм пое натам. - Извинете ме синьорита, че изземам домакинските ви функции, но лорд Уокингам е прав във случая - вметна през рамо Жан докато се отправяше към предверието без да уточнява за какво е прав лорда и да провери дали го следват. Между временно ровеше във вътрешния си джоб за визитки.

Като чу да се споменава за бийстове и бачкане в едно изречение, Лайл който само се озърташе, сякаш търсеше нещо в салона, реши да се намеси в разговора.
- Госпожо Дойл, ние ще тръгваме да търсим тия деца, докато не е изстинала следата - каза той, опитвайки се да привлече вниманието на домакинята - ама аз имам една дребна молба...
Домакинята за миг нерешително стрелна Уокингам с очи, но после подкани Лайл да продължи с въпросително покращане на глава.
- Ако може да ни дадете някаква кърпичка или друга вещ напоена с миризмата на някое от децата. Нали се сещате, за... кучетата... следотърсачи.
По изражението на госпожа Дойл, Лайл предположи, че дамата никога се е замисляла над идеята, че децата ѝ притежават "миризма".
- Примерно, може да капнете малко от парфюма, който ползва момичето ви. Ще помогне - увери я той.

Изглежда язвителният съвет на Уокингам беше изстрелян точно навреме, защото моментното колебание по лицето на мисис Дойл изведнъж бе заменено от безизразна маска на любезност. Дори да бе успяла да обмисли идеята да довери на новодошлите някоя вещ на децата си, тази възможност бе безмилостно унищожена още в зародиш.
- Благодаря ви, господа, но ви моля да си вървите. Ако господин Уилоупин има възможност да ме посети ще се радвам да чуя лично от него мнението му за ситуацията.
Тя позвъни със сребърното звънче, което стоеше на скрина и когато Строб се появи, кратко му нареди да изпрати господата, защото си тръгват. Джуджето се поклони леко на господарката си и кимна на двамината гости да го последват.

Жан Мария дел Монте по баща Инациус Пабло де ла Вега Виторои трети братовчет по майчина линия на Васко да Гама, чиято съпруга е стринка на Оливио Пабло-Мари Медичи, чакаше на входна или ако погледнем под друг ъгъл, на изходната врата на имението. Икономът на сеньора Дойл изпроводи двамата „пратеници” до врата и точно тогава той реши да се намеси:
- Господа, ако ми позволите, бих желал да разменя няколко думи с вас - и понеже никой от тяхне възрази, Жан просто изгледа по пръдължително икономът, чиято перфектна школовка му подсказа, че си е изпълнил задълженията да изрита навлеците и се оттегли навътре в къщата. Вероятно щеше да прати някой да провери дали субектите са напуснали имението но дотогава жан можеш да свърши това за което бе дошъл. Той извади от малка посребрена табакера една от своите калиграфирани визитни картички, вярно че предпочиташе технологиите, но калигафът се справяше по-добре от наборния печатар. Замисли се за момент и реши да я даде на този с по голям шанс да я прочете - тикна я в ръцете на вълкоподобния:
- Заповядайте, бих се радва ако успеете да ме навестите утре след закуска, за да видим с какво бихме могли да сме си полезни. Моля да извините лорд Уокингам, но поривите на младостта в него са твърде силни, а и подозирам, че го засегнахте с това „господин”. Както и да е, до утре господа.
Завъртя се и влезе навътре към салона.