1. Дел Монте

- Младия господар, „да се продъни дано”, не е точно грозен, и вероятно кара младите сърца да потреперват „ех какъв левент бях на тази възраст, не че сета не съм де, но какъв бях” - Жан забеляза не много стрития поглед към ремонтираните му очила и възхитата към розовата риза.
- Ние, от работническата класа трябва да се поддължаме - вметна в разговорът, като вметка професорът и намести очилата си хващайки ги точно за ремонтирания участък. Макар да се придържам към новите модни тенденции в родът ми съвсем доскоро всички бяха... Как беше думата... бачкатори? Например този мистър Уилолнякой си доколко благонадежден ви се видя? Не мислите ли, че той би се справил по-добре с издирването от престарял -"но в разцвета на силите си”, помисли си той - преподавател който ще тръгне да обикаля тъмните дебри на Лондон („само някой да ми излезе”, допълни наум)? Или може би подозирате, че не са навлеизли в чак толкова открити води при своето плаване?

При първите думи на професора челюстта на девойката увисна. По лицето се изписа неподправен шок.
- Но господин професоре, какво говорите наистина! Майкъл Дойл е син на моите работодатели! Да не говорим, че е четири години по-малък от мен и аз се грижа за него от ей такова хлапе!
Керълайн сви ръце под мишниците си, крачката и стана нервна и забързана.
- Не зная защо не сте говорили с господин Уилоупин, но той е детектив и очевидно мисис Дойл му има доверие щом се е обърнала към него, - сухо добави тя след няколко мига, когато успя да се овладее. - Не знам дали вие бихте се справили по-добре - предполагам, че зависи от това какъв предишен опит имате с издриване на хора.

Брех, как се засегна, значи все пак малкото гаменче е в категорията „грозен”. Ех, а като си спомня моята говернантка Констанс... Хвани си кака да те отрака казваше дядо ми, да ми е жив и здрав!
- Споделихте ли с мистър Уилол, за спречкването на младия господар с онзи църковен служител?
Номера били, ще помоля аз за една мълния на Немезида да види той какво са номера.

- Разбира се, - късо отвърна момичето. - Името му е Томас Уилоупин, впрочем. Мислех, че госпожа Дойл ви е споменала.

- Освен това, което сте споделили с този Томас брей брей, пък и малко име знае, дали междувременно сте се сетили за още нещо което би могло да помогне в издирването на младия господар келешче нещастно и сестричката му? Всъщност дали имате наблюдение кой от двамата бе по активен по отношение на тези „плавания”?

- Майкъл и Хенриета винаги излизаха заедно, сър, - отвърна девойката. - Нямам представа кой е давал идеите. Във всеки случай Хенриета беше запленена от братовчед си Робърт и може би е искала да го впечатли.

„Знаех си, че тия се женят помежду си. То си им личи де.”
- Знаете ли адреса на този братовчед, скъпа моя?

- Не, сър, - тя го гледаше с големите си сини очи и по лицето и се четеше искрено учудване. - Но съм сигурна, че мисис Дойл не би отказала да ви го даде.

- Мисис Дойл не би отказала доста неща...
„Като на пример да заличи следи”
- Просто ми се щеше да се заема по от рано с това... Знаеш ли, че имаш страшни очи?

Тя замига, погледът и се сведе към земята и без това порозовелите и бузи съвсем почервеняха. Тя свали палтото на професора от плещите си и му го връчи.
- Благодаря ви за палтото, ще трябва да тръгвам. Скоро ще започнат да ме търсят.

- Да ви закарам до някъде? Тези дни е доста студено... - Жан вдигна свободната си ръка и помаха на един преминаващ файтонджия, който направи рязък обратен завой принуждавайки коня и файтона да влязат в рязко противоречие със закона за инерцията. За щастие закона за триенето помогна и с малко искри файтонът успя да влезе в новата траектория и да спре до професора.

- Благодаря ви, сър, но по-добре да не ме виждат във файтон с непознат мъж. Хората могат да си извадят погрешни заключения. Довиждане,  ще се моля на всички ангели да успеете!
- Само момент! - жан трескаво затърси по джобовете си и извади малката бележка, както червения канап и други неща... - Това е писано от вас нали?
- Да, трябваше да говоря с вас и ми се стори добра идея, - плахо отвъна тя.
- Имате хубав почерк! До скоро мадам.
Девойката кимна бързо и побърза да се отдалечи подтичвайки. Файтонджията изгледа подозрително счупената част от очила и розовата риза, но качи без възражения порфесора и скоро той се носеше към дома си, съпровождан от обичайната лондоска врява. Когато пристигна у дома си, вече се свечеряваше и пронизващ вятър примесен със слаб сняг развяваше полите на балтона му. Виторио го чакаше с известието, че е за вечеря ще имат супа от костенурка, пиле със сливи и печени ябълки за десерт. Също така, имаше съобщение от граф Уокингам, което гласеше:

"Уважаеми проф. Дел Монте,
Разговарях с мистър У. Останах с впечатление, че е почтен джентълмен, макар и все още да не съм съвсем убеден в трезвата му преценка. Постигнахме споразумение за взаимно съдействие. Сътрудникът му, мистър Смит е на наше разположение. Трябва да призная, че съм леко притеснен - изглежда единствената му мотивация са парите, което, предполагам, е нормално за личност от неговата социална прослойка, но по никакъв начин не гарантира лоялност.
Настоящият ми план е да посетя Р.Д. в дома му. Изпратих картичката си до адресите, които според мисис Д. заслужават внимание, но силно се надявам срещата с Р.Д. да е ползотворна и да стесним малко кръга.
Ако имате желание да се срещнем и да обменим информация, ще пия чая си в ресторанта на Ковънт Гардън Хотел в пет часа.

Искрено Ваш,
С. К. Талбът, граф Уокингам"

Други известия нямаше, въпреки че Виторио увери Дел Монте, че заръката му да поговори с Куката и Ябълката е изпълнена.

„Брех, той се казвал Талбът!”
Жан погледна часовникът си, часът клонеше към... шест, но все още имаше възможност да го хване, а и той все пак живееше там...

Набързо състави алтернативна бележка:
„Драги, С. К. Талбът, граф Уокингам
Днес имах интересно събеседване с мис или може би мисис К. аз М. и Х., като тя също ми спомена за Б.Р.Д., ако правилно съм ви разбрал и У. е Д. нает от м. Д. то вероятно знаете за проблемите на М. с В. по време на службата в С. Дж., предлагам, ако не ви е твърде късно, да се срещнем в църквата ...”
Спря и отвори картата на Лондон за да издири църкви с път или пътека. В споменатия квартал обаче такива не присъстваха затова се обърна към последния брой на „Монахините днес”, църковен седмичник с интересни гравюри отразяващ новостите в духовния живот на града. почти веднага попадна на рекламното каре призоваващо вярващите да дойдат в новоотктритата Църква на истинския път. Зачуди се колко опасен може да е кварталът и затова хвърли един поглед на картата, като същевременно захапа Виторио за неактуалността на библиотеката. Той от своя страна разпалено замънка на пиемонтски диалект, а за зла участ въпросният квартал беше почти в центъра на Лондон. Жан се протегна до писалището отвори чекмеджето извади от него ключ и отиде до гардероба, отключи го и взе от една закачалка секретен ключ с него отвори малката метална каса на дъното на гардероба, в нея имаше кутия със супер модерна и адски скъпа дву цифрова ключалка. След като набра парола и отвори кутията от нея извади малко хром-ванадиев камертон. После размисли и прибра всичко, партитурите за контрабас и цигулка можеха да почакат.
Дописа бележката:
„... Църква на истинския път в Сейнт Джайлс - на ъгъла на Куин и Ендел Стрийт, където да обсъдим разследването на изчезването на Хенриета и Майкъл възложено ни от мис Дойл, за което тя е наела частният детектив Уилопин.

Ваш предан поддръжник, мак. инж. доц. д-р на науките проф. Жан Мария дел Монте.

пп. Смит звероподобния вълк ли беше или хобита? ”

- Виторио, ще те помоля, това да пристигне при граф Уокингам възможно най-скоро, аз отивам на вечерня ако някой се интересува и след като изпълниш задачите за деня лъсни кубурът на револверът ми.

Файтонджията, на чието возило се качи Дел Монте, се извърна през рамо да хвърли поглед към клиента си когато чу адреса, но подкара коня, без да каже нищо. Уличните фенери в Марилебоун вече бяха запалени; по пътя си към Сейнт Джайлс професорът видя как по други улици, които още не бяха свързани с тръбния газопровод, фенерджиите обикаляха лампите с малките си стълби и вечерното осветление започваше плахо да разпръсва мрака.
Когато файтонът спря, кочияшът поиска четири шилинга и побърза да се отдалечи. Дел Монте се огледа, но носът му потръпна от неприятните миризми още преди зрението му да се бе пригодило към оскъдната светлина. Краката му джвакнаха в калта - изглежда  улицата не беше павирана, защото следите от колелата на каретата можеха да се проследят на няколко метра по-нататък и се губеха в нощната мъгла. Тук-таме зад прозорците проблясваха свещи, а цигарите на неколцина минувачи просветнаха сигнално, когато преминаха покрай професора.
- Хей хубавецо, компания ли си търсиш?
От отсрещната страна на улицата се приближаваше усмихваща се жена, която очевидно бе забравила вкъщи не само връхните си дрехи, но и бонето си. Дълбочината на деколтето и биваше надмината само от височината, до която бяха повдигнати полите и, разкриващи крак чак до прасеца.
Докато се чудеше къде да гледа, Дел Монте забеляза, че точно зад гърба му се извисява груба, запусната сграда, на двойната врата на която с тебешир бяха изписани кръстове. Пред нея беше поставен малка дървена табела, която гласеше "Служби и молитви всеки ден от 6 вечерта. Истинският Път ви очаква".

- Здравейте сеньора!
„Колко е приятно да срещна сънародник, ако съдим по облеклото!”
- Самото провидение ви изпраща. Бихте ли ми казали дали този свещен дом зад вас е Църквата на истинския път? Трябва да се срещна с викария по един конспиративен въпрос - изстреля Жан вдъхновено и си позволи да намигне фамилиарно на жената пускайки чаровната си усмивка.
„Навремето моята благоверна по подобен начин се захласна по мен...”

- Това е църквата, да, - жената хвърли бегъл поглед зад гърба му, а после се усмихна още по-широко. - Не искаш ли да извършиш един последен грях преди да се срещнеш с викария? После той така или иначе ще ти прости всички прегрешения, ако се покаеш достатъчно старателно. Имам чай, точно за хубави господа като теб.

- За жалост скъпа сеньора, делата с които съм се заел не търпят отлагане, но с радост бих приел чаша чай във вашата компания малко по-късно. Стига предложението да остане валидно?

- Ще те чакам, хубавецо.
Тя му намигна и се отдалечи с кръшна походка. Докато Дел Монте оглеждаше църквата, близо до него застана съсухрен мъж с оплешивяващо теме и без да го погледне подхвърли:
- Мери си я бива, но мога да ти предложа петнайсетгодишна сърничка, която ще изпълни всяко твое желание, добри ми господине. Дори две такива заедно, какво ще кажеш, а?

- Благодаря за предложението драги ми господине, но докторът ме посъветва да намаля дивеча - Жан потупа стомаха си. желая ви прекрасна вечер.
Понечи да тръгне, но се сети нещо.
- Всъщност ако сте тук още известно време очаквам да пристигне лордът на Уокингам, предполагам, че той би бил заинтересуван от предлагания от вас дивеч. Доколкото съм чувал в имението си имал цели стада то сърнички, а и някой доста едри сръндаци. Ще съм благодарен, ако го засечете да му кажете че професор Дел Монте, е влязъл на службата - махна с ръка към белязаната с кръстове врата, и след като подаде дребна монета на учтивия горски се отправи към божия дом с чувството на добре изпълнен дълг, че е помогнал на приятел... или поне съучастник.

- Разбира се, сър, само най-доброто за приятелите ви, - в гласа на мъжа се прокрадна внезапно оживление, докато съпровождаше Дел Монте до вратата на църквата. - Ако случайно размислите за Мери или таковата, вие или вашият приятел искате с повече от една, обадете ми се сър, аз обикновено съм ей тук, зад ъгъла. Всички знаят, че Дан Рибаря лови рибките във въздуха и осигурява из-клу-чи-телни услуги.
Професорът издърпа едната двойна врата и хлътна в църквата. Още докато се кръстеше го блъсна миризма немити тела и свещи; в задната част на помещението бяха разположени пейки, направени от различна дървесина, а пред тях, близо до амвона имаше две редици столове. Най-отпред имаше грубо скована дървена сцена с катедра, от която говореше висок блед мъж с черна коса. Зад него направо върху тухлената стена беше окачен голям метален кръст, по който бяха залепени горящи свещи. Въпреки осветлението на няколкото газови лампи, висящи от тавана, отвътре помещението изглеждаше също толкова сурово, колкото и отвън, а неизмазаните стени напомняха за зидарията на индустриална постройка.
По-голямата част от местата вече бяха заети, но въпреки това Дел Монте успя да седне на една от последните пейки и любопитно се заслуша. Гласът на пастора достигаше без проблем до него, въпреки че миряните наоколо често подкашляха, подсмърчаха или издаваха други неприятни звуци.
- ... множество лъжи. Мнозина вярват, че в подземията на Ватикана се пазят обширни знания за неща, които са били третирани като черна магия. Но каква черна магия е това? Жени, които помагат на други жени да родят здрави деца; мъже, които лекуват добитъка на съседите си по време на епидемия; родители, които помагат на порасналите си деца да се задомят по любов и деца, които премахват страданието от старостта на родителите си! Нима това са лоши цели, продиктувани от алчност, жажда за власт или желание да се причинят страдания на другите? Нима хаповете на самозваните доктори от Оксфорд, които струват двумесечната надница на госпожа Флинт, са нещо, до което трябва да прибягваме дори когато нямат ефект, а тези прости и полезни средства, които Майката Природа така щедро ни предоставя и които са спасили дедите ни, заслужват да бъдат забранени и забравени? Нима неразбираемите драсканици на докторите не приличат много повече на черна магия, отколкото простите и дружелюбни предписания на старата леля, която сте познавали цял живот и която винаги се е грижила за вас?
Одобрително мърморене съпроводи думите му. Пасторът изглежда беше свикнал на такава реакция, защото направи кратка, но внушителна пауза и пак заговори на лъжите на папството и нуждата от църковна реформа. Дел Монте се огледа. Имаше посетители от почти всички раси, почти без изключение облечени в тъмни опърпани дрехи. Очите на повечето грееха с благоговение, докато слушаха проповедта.

Дел Монте унило си помисли, че едва ли може да накара всите светии да поразят този богохулник, който така безсрамно се възползваше от страховете на бедните. Огледа се още веднъж, но не забеляза някой от енориашите да изглежда попаднал под влиянието на магия.
Пасторът продължи още малко за лъжите на Алуминатската църква, която безогледно стъпква всички неща, които не разбира или които застрашават борбата и за власт и пусна дискоса с дарения да обиколи посетителите. После дойде ред на публичните изповеди. Първо на сцената се качи заекоподобен бийст, едното ухо на когото беше отрязано до половината, а останалата част от лицето му носеше следи от стари белези. Като непрекъснато примигваше и бършеше сълзящите си очи, той разказа колко дълго е бил в плен на алкохола и как Църквата на истинския път му е помогнала да се измъкне от това тресавище. Сега старата му майка и четирите му деца, които в миналото получавали редовна порция пердах не можели да повярват колко се е променил.
- Благодарим ти за смелостта и вярното ти сърце, братко, - обади се пасторът когато заекът приключи с изповедта си, потупа го по рамото и се обърна към миряните: - Да подкрепим Джордж в неговата битка с греха!
Разнесоха се ръкопляскания и окуражителни думи и дискосът за дарения отново мина пред всички. После на сцената излезе млад луничав полуръст с клепнали уши, на когото му липсваха два зъба от предната фасада. Той разказа за тъжното си детство като улично хлапе, което постоянно е било изложено на порока и опасностите на бедните квартали. Когато чул за Църквата на истинския път, сякаш ангел проговорил в главата му и му казал, че трябва да промени живота си и да потърси предначертания му от небесата път. След като започнал да идва редовно на службите в църквата и да страни от греха, полуръстът най-сетне успял да получи стабилна, макар и не много добре платена работа и да започне да мисли да се задоми.
Той също беше възнаграден с ръкопляскания и окуражителни думи, а дискоса отново обиколи присъстващите.

Жан усещаше магията. Усещаше я как струи от проповедника. Не, може би не магия, просто силата на словото. Пасторът беше искрено вярващ, вярващ в едно по добро и светло бъдеще. Звучеше така все едно скоро всички ще са равни, няма да има богати и бедни, хлябът и образованието ще са достъпни и безплатни за всички. Чиста проба антиутопия. Нищо чудно, че хлапето са е сдърляло с него, напълно бе възможно, ако го е направил по-явно да си е навлякъл гнева и на някой от простите хорица от паството. Всъщност до колко противоречаха тези слова на правата вяра и противоречаха ли въобще? Нима религията не искаше точно това, повече последователи на реда? Професорът усети, че залита към философията затова се включи в одобрителното мърморене, пък утре, ще се изповяда на Ридкъли съмненията вав вярата грях ли са? Нима един искрено вярващ като мего може да има съмнения? Нима може да греши и къде бледоликат го отнесла се мотае онова момче Сайлъс... Страно, обърна се към него по име в мислите си. Май тази проповод му блияеше твърде свободолюбиво. Жан се усмихна.

пп. Рече си Жан: тоя дискос много често обикаля, свършват ми фартингите.

- И над вашата чадо - отвърна Жан механично, след което успя да откъсне поглед от изповедта. - О, лорд Уокингам. Моля заповядайте! радвам се че успяхте да дойдете - той се мръдна малко, за да направи място и продължи загледан към „представлението”.
- Това струва ми се е доста обещаваща следа, макар да не разбирам защо момчето се е спречкало с пастора предвид радикалната литература която открихме в библиотеката му. Имайте в предвид че шапката за подаяния тук минава доста често, така че се надявам да имате повече дребни, за да не привлечем нежелано внимание. Но аз не спирам да бъбря, моля да ме извините, как пътувахте? Лесно ли намерихте мястото? Направо е невероятно но отвън срещнах един лесовъд, който изтъкна че можел да намери всякакъв дивеч за вашето имение. Представяте ли си колко е малък света? Лесовъд в центъра на Лондон. Жалко че този квартал е западнал толкова, бих очаквал нещо такова от покрайнините, но от място на един хвърлей от Кенгсингтън...? Как мислите, дали ако изляза на трибуната да споделя нещо за семейството си няма да привлечем одобрението на викария? Самият той има доста радикални идеи... споменах ли за съмненията си относно причините да се скарат с младия мистър Д.?