1. Дел Монте

- Обран! В центъра на Лондон!! Това е нечувано!!! Накъде върви този свят!!!? - Жан изпитваше искренно възмущение. Нима това беше обетованата земя? Нима заради това бе изоставел семейството си? Бе толкова възмутен, че когато шапката за подаяния отново мина пред него по погрешка пусна четвърт шилиг вместо фартинг. Освен това от праведно възмущение леко бе повишил глас.
- Колкото по другия въпрос с месаря, трябва да поднеса извиненията си ваше благородие. От обясненията му бях осанал с впечатлението, че предлага жива стока, а не студена плът. Вие вероятно имате специален човек който доставя плът за Вас по доста по удобен и дискретен начин от директното спазарване на улицата. А и наистина, най-малкото не би било хигиенично да натоварите плат взета от улицата в каратата докато се прибирате в хотела. Наистна съжалявам за допуснатото недоразумение, но ако ми позволите да се реванширам след разговорът с вакарият съм поканен от една мила дама на по чаша чай и ще бъда щастлив ако се присъедините към нас.

- Подбив? Подбив... - Жан запредъвква думата. - Под-бив, подбивам, подкопавам, под... Оу! Оу! това съм го чувал от студнетите, момент само да се сетя за контекста... Не, не не беше това... Може би нещо неприятно... А! А? Смятате, че се шегувам злонамерено с Вас!? Редът ми е свидетел сър, не бих си позволил да Ви вземам на... подбив? Та вие работите за благородна кауза, как бих могъл, та Вие сте, като картоф в минно поле!

В този момент пасторът обяви, че е настъпило времето за груповата молитва и вдигна ръка за внимание. Присъстващите притихнаха.
- Както повечето от вас, скъпи братя и сестри, вече знаят, това е моментът в който всички обединяваме силата на състраданието си, за да измолим от Юстас и всички светии милосърдие за най-многострадалните души. Днес при мен дойде старата Мев, бедна окаяна старица, която е осъдена да проси до края на дните си, тъй като детският паралич я е лишил от крака още като дете. Мев е дошла чак от Нотингам, след като пътуващ търговец и благовестил за Църквата на истинския път. С помощта на добри хора, сърдечно вярващи миряни като вас, Мев е изминала целият този път, закриляна от ангелите, за да се срещне с мен. Ела, Мев, заповядай тук.
Към сцената бавно се насочи старица, облечена в дрипи, която се подпираше на две груби патерици и едва пристъпяше. Двама мъже, човек и бийст къртица, и помогнаха да изкачи стъпалата и да застане до пастора. Жената беше така обилно увита с дрипи и толкова силно приведена напред, че трудно можеше да се каже нещо друго, освен че най-вероятно е джудже и че е много, много стара.

Дел Монте и Уокингам:

- Доообър вечер, братя и сестри. Доообър вечер, преподобни Матисън, - поздрави старицата с треперлив глас, след като успя най-сетне да застане до пастора. - Сърцето ми се сгрява, като виждам колко мили, колко добри хора е събрал преподобният Матисън тук.

Дел Монте и Уокингам:

- Скъпа братя и сестри, - обърна се отново към множеството пасторът, - виждате и сами колко окаян е животът на бедната Мев - всяка нейна стъпка е болка, всяко движение - непоносимо страдание. Мев ми довери, че е имало нощи, в които вярата и се е топяла и тя се е молела да умре, за да бъде най-сетне избавена от това непоносимо съществуване. Но очевидно Небесата имат друг план за нея, защото тя все още е тук! Да, Небесата имат план за всеки от нас! Дори за този, който се чувства най-слаб и незначителен! Дори за този, който пие! Дори за този, който поглежда похотливо жената на съседа си! Дори за най-големия грешник! - Преподобният направи пауза и тържествено се взря в няколко лица. - А вие, които идвате редовно в Църквата на истинския път, знаете и че Небесата винаги възнаграждават чистата вяра! Затова, братя, да проверим още веднъж колко силно е посвещението ни! Да се помолим за Мев! Да измолим чудо още сега! Хайде всички, вдигнете дясната си ръка и повтаряйте след мен на глас: СВЕТИ НАШИ ПРОРОК ЮСТАС...
Множество ръце се издигнаха наоколо и се разнесе общо дихание:
- Свети наши пророк Юстас...
- И ВИЕ, ВСИЧКИ НЕБЕСНИ СВЕТИИ...
- И вие, всички небесни светии...
- И ВИЕ, ПРЕБЛАГОСЛОВЕНИ НЕТЛЕНИ АНГЕЛИ... ЧУЙТЕ СЕГА НАШАТА МОЛИТВА:... ПОМОГНЕТЕ НА СТАРАТА МЕВ!... ЧУЙТЕ НАШАТА МОЛИТВА:... ПОМОГНЕТЕ НА ХРОМАТА МЕВ! ЧУЙТЕ НАШАТА МОЛИТВА: ПОМОГНЕТЕ НА МЕВ ОТНОВО ДА МОЖЕ ДА ХОДИ!
Повя струя студен въздух, която се усилваше, докато не започна да повдига дългите кичури около лицата на някои гости. Мъждива светлина просветна и огря старицата. Около краката и се завихриха кълба дим.

Уокингам и Дел Монте:

- ВИЖДАТЕ ЛИ ВСИЧКИ? ВИЖДАТЕ ЛИ АНГЕЛИТЕ? - провикна се в това време пасторът.
- Виииждаааам, - провикна се Мев с треперливия си глас, оцъклена в тавана, - вииждам ангели! Ооо, преподобни Матисън, ооо, благословен миг!
Посетителите, вече съвсем развълнувани от всичко, на което бяха станали свидетели до момента, започняха шумно да ахкат и да стенат. Някои бяха затворили очи и по лицето им се бе изписало унесено изражение, по бузите на други се стичаха сълзи.

Уокингам:

- ...ПОМОГНЕТЕ на БЕДНАТА МЕВ да Ходи! - пригласяше Жан с тълпата в унисон с поговорката за римляните, като същевременно подхвърли с полу шепот към Сайлъс.
- Сър, макар да не мога да изкажа лоша дума срещу никой служещ на Юстас и Правдата имам смътното усещане, че ставаме свидетели на долнопробен опит за измама - огледа се наоколо във вживялите се хора от паството и се коригира - чиста измама всъщност. Бих ви посъветвал при следващото минаване на шапката да се въздържите от отпускане на подаяния.

След всички усмивки и щастие, което денят му беше донесъл, капката катран в чашата просто се очакваше. Изгубил всякакъв инстинкт за самосъхранение, Жан се надигна с пъшкане и тръгна след самозабравилото се момче към сцената.
- Братя, помнете думите на Юстас: Църквата е утеха в трудния живот... - набързо прехвърли божите заповеди през ума си и тъкмо се канеше да цитира: Не убивай, когато една частица в съзнанието му отговорна за целостта на тленното тяло изтъкна доводът, че да се дават идеи в тази насока не е препоръчително. Затова продължи с: Знай мястото си, смъртните на земята, ангелите на небесата! Лорд Сайлъс, Граф на Уокингам, моля изчакайте стария Доктор на науките, Професор Жан Дел-Монте.
Може би беше чиста случайност, че Жан несъзнателно натърти на разните титли на двамата.

проверки за разговор на тема теология:

Няколко глави учудено се извърнаха към Сайлъс, но повечето посетители бяха твърде погълнати от случващото се на сцената. Докато крачеше по пътеката между пейките множеството продъжаваше на висок глас да се моли за хромата Мев, а пасторът продължаваше да призовава ангелите да и помогнат.

Уокингам и Дел Монте:

Когато Уокингам и Дел Монте се озоваха пред трите стъпала, водещи към платформата, неколцина яки мъже изведнъж се отделиха от групичките правостоящи наоколо и препречиха пътя им, скръствайки непреклонно ръце на гърдите си.
- Останете по местата си, джентълмени, - бийст с червеникаво кафява козина и големи муфлонски рога вдигна ръка пред гърдите на Сайлъс. - Изчакайте службата да свърши, след това преподобният ще може да ви обърне внимание.

Уокингам и Дел Монте:

„И това ако не е чисто проявление на волята на Реда! Сам Той спря ръката на звероподобния пред гърдите на момчето!! Как да не вярва човек пи такива преки проявления!!!”
Жан усети, че залита към прекомерна употреба на възклицателни в мислите си бързо започна да се подготвя за още капки катран.

проверка за магически предмети в уфсъта:

Жан се усмихна срещу рогатия и почука по гърдите му там където бе усетил магически медеьон и цитира:
- Юстас е рекъл: Не променяй естествения ред на нещата така както са създадени от божествения Ред. Използването на магия е забранено.

- Не думай! - отвърна муфлона и изгледа Дел Монте от глава до пети. - Ти сигурно си господин Многознайко, в компанията на господин Надувко? За такива като вас имаме специално местенце, нали момчета?
Двама от мъжете, които се бяха събрали пред тях - огре и небръснат човек - сграбчиха Дел Монте и го повлякоха към страничния изход на църката. Друго огре, къртоподобен бийст и самия муфлон награбиха Уокингам и така го заблъскаха след професора, че шапката му изхвърча. Няколко души боязливо се отдръпнаха за да им направят път.

Уокингам и Дел Монте:

Сайлъс се опита да заплаши похитителите си с невъобразимите наказания, които силата на закона щеше да стовари върху тях заради долното им посегателство, но само миг след като спомена полицията устата му беше запушена от грамадната ръка на огрето. Дланта беше груба и освен това миришеше неприятно, установи Уокингам.
Мъжете избутаха професора и графа през страничната врата на църквата и ги повлякоха край каменната стена. След причудливите осветления по време на проповедта мракът навън първоначално им се стори непрогледен. След няколко крачки краката им започнаха да джвакат в дълбока кал и да попиват вода от студените локви. Накрая мъжете спряха и с един мощен замах първо хвърлиха Дел Монте, а после и Уокингам по лице в калта, която тук вонеше на кочина. И двамата цопнаха със звучен мляскаш звук, а зад тях се разнесе одобрително ръмжене.
- Поплувайте, пиленца, - разнесе се зад тях нечий глас. В тъмнината беше трудно да се каже, но май не принадлежеше на муфлона. - И помислете дали пак ще идвате да смущавате причестяването на добрите хора.
- Истинският път е само един, - обади се друг глас, подкрепен от няколко подхилвания. След това някой тегли един ритник в задните части на Уокингам и мъжете се отдалечиха. В настъпилата тишина северният вятър свистеше пронизително и разхлопваше незакрепени капаци някъде наблизо.

- Ако се понадигнете от мен сър, ще ви помогна да се изправите. И да ми прости реда, но ми мина еретичната мисъл да заделя една две гвиней от скромните си спестявания и да ивнестирам в превръщането на товя място кратер, за предпочитане опожарен.

- Веднъж и аз да съм съгласен с Вас, професоре.
Графът се изправи с усилие. Опита се да се подпре на бастунчето си, но откри, че само помелът е останал в ръката му. Гневни сълзи се събираха в очите му и той ги изтри с ръкав, като малко дете, преди да потекат. Да ритат паднал противник! Негодници!

- Заповядайте сър - Жан извади носната си кърпа, разгледа я и след като откри едно сравнително сухо и почти чисто мясно на нея я подаде на младежа, за да избърше поне лицето си.
- Все пак смятам, че ще трябва да влезем вътре още ваднъж зада поговорим с този пастор, а утре ще се опитам да се свържа по някаквъ начин с детектива. Имаше един сътрудник който изглеждаше точно като човек можеш да организира превръщането на едно масто в димащ кратер. В краен случай може да потърсим съдеиствието и на другия му сътредник... оня дето приличаше на чакал, коьот или някакво друго подобно животно?

- В началото имало само хаус, а после се появил редът и създал човекът... но май визирахте нещо по конкретно? Въпросинят пъстор, как го казахте? Карлсбъри? Вероятно някакъв ваш познат, ни бих заложил на приятел честно казано, не ми приличане на човек който би дружил с такива хора... Но да кажем че той е имал пррекания с младия мистър Дойл и дедуктивно погледнато предвид сполетялото ни в мен се зараждат известни подозрения, че може да го е сполетял подобен „инцидент”. Това за момента ми се страва най-горещата - той изтръска студена кал от ръката си - следа за момента. Това удувлетворява ли Ви като отговор, сър?

Часовникът показваше седем и тринадесет минути вечерта. Някъде около тях се разнесе звук от скандал - две жени се караха високо, като взаимно се предизвикваха да идат да се оплачат на викария.

- Аз ви моля за прошка лорд Уокингам, в цивилизован разговор между двама господа не бива да се стига до такива язвителни забележки, а и е неумесно спрямо възрасста ми. Преди известно време се запознах с една благопристойна дама който ми предложи чаша чай, можем да отидем при нея и да видм дали благоверният й съпруг би ви заел някакви подходящи дрехи, за да не изпуснете срещата с братовчеда Доил. почти съм убеден, че докато се приведете вив вид ще успя да ви усигоря и файтон - Жан се огледа с известно съмнение наоколо. Аз все пак ще опитам да поковоря още веднъж с този викарии, макар ако съдя по крясъците доса хора да искат да отидат при него. Та, какво ще кажете да потърсим ли милата госпожа? Преди да вляза на службата беше някъде около предната порта на... простоте за израза... този бъдещ изпепелен кракетр.