1. Дел Монте

Жан се огледа наоколо, за да се ориентира. Задния двор на църквата-фабрика-бъдещ-изпепелен-кратер бе заобиколен от ниска каменна ограда, рухнала тук и там. Всъщност на повечето места, така че той пое с уверената крачка на снежен човек към доменна пещ, към това което смяташе че ще го отведе пред църквата-фабрика-бъдещ-изпепелен-кратер.

Докато минаваха покрай страничната стена на църквата, двамината забелязаха, че там също има врата, пред която стоеше на пост едно от огретата, които ги бяха изхвърлили. Когато ги забеляза да преминават, огрето подсвирна продигравателно и им показа среден пръст, но не помръдна от мястото си. Дел Монте и Уокингам побързаха да го подминат и когато отново се озоваха пред църквата бяха леко задъхани. Ситуацията там не се бе изменила много в сравнение с идването им; изглеждаше сякаш същите хора все още се мотаят на предишните си места, но от жената, която бе поканила Дел Монте да се позабавлява нямаше и следа. От файтони - също.

Жан, не загуби увереност въпреки липсата на достопочтената дама, която го бе поканила на чай по улицата се мяркаха поне още три четири жени придаващи си вид, че търсят компания. Затова той продължи със същата уверана крачка от преди малко и се насочи към най-доспопочтената от тях.
- Извинете за безпокойството, мадам, но дали бихте могла да помогнете на двама достопочтени господа - той посоче с жест себе си и лорд Уокингам, - изпаднали в неудобно положение. Ако случайно домът Ви е някъде наблизо да ни приемете в него за едно бързо оправяне? Разбира се, ще Ви бъде заплатено достойно за положените от вас грижи.

Жената носеше овехтяло, леко позамърсено боне, украсено с цветя, които някога може би са били сини или лилави. Тя изгледа професора отгоре до долу и на лицето и се изписа скептицизъм.
- Имаш ли пари?

- Професоре! - Уокингам гневно го дръпна за ръкава. - Това ли наричате Вие "благопристойна госпожа"? Отворете си очите, човече!

- Разбира се сеньора, не много, но се надявам 3-4 шилинга да са достатъчни за услугите ви. И моля да ми езвините за момент.
Жан се обръна към лорд Уокингам и за момент му се стори че калта по лицето му съхне доста по-бързо от тази по дрехите, странен феномен, който щеше да разнищва в последствие.
- Простете сър, но какво имате в предвид? Да и аз не очаквах в центъра на град като лондон да има бедняшки квартали, но поне за момент обстоятелствата налагт да се съобразим с наличното. Може би съпругат на сеньората просто няма достатъчно добри приходи, за да й усигори по топло облекло в таз част на годината, но не е необходимо да го съдим за липсата на амбиции. Нали така сеньорита?

Жената само изсумтя.
- Четири шилинга за двамата.

Дел Монте:

- О, не сеньора, само за лорд Уокингам, аз ще съм доволен и на чаша топъл чай докато го пооправиш.

- Ти да не си някой поп? - обади се жената, след като го изгледа озадачено. - Видях ви, че дойдохте откъм църквата. Ако идвате за проповеди и да спасявате душата ми - елате друг път, сега работя.

На Жан му се струваше, че тук нещата почват да понамирисват и то не на на това на което воняха самите те, а и околността като цяло, а на так интересната дума недуразумение. Самият и корен показваше, че не до разума са опрели нещата щом се е стигнало до така ситуация.
- Сеньора, уверьвям Ви че спасяването на човешката душа е основнен приоритет на нейния собственик и след това работа на някой друг. Също така ще съм Ви благодарен ако подготвите чая във вашия благопристоен дом докато разменя няколко думи с лорд Уокингам и след това ще Ви последваме - с тези думи той ѝ подаде монета от 1 шилинг и се обърна към Сайлъс с както се надяваше бащински и не много поучителен тон.
- Лорд Уокингам, при други обстоятелст не бих си позволил такава волност, но в случая настоявам - Жан се постара натъртването на думата да не е много грубо. Няма как да отидете на срещата си във видът в който се намирате в момента или най- малкото ще предизвикате значително количество неуместни въпроси, а вероятно и злонамерени слухове. Затова позволете на мелата дама да се погрижи за вашето мъжко достойнство по най-добрия за нея начин, дори да не отговаря на високите Ви изисквания.

- Аа, това ли. - Жената ги огледа оценяващо. - Мога да заема едно старо палто на мъжа ми на единия от вас. За другия ще трябва да питам у съседите. И ще струва четири шилинга, - настоя тя. - Времето ми се заплаща, независимо какво правя.

- Че аз за какво говоря до сега? - недоумяващо запита професорът.

Жената ги поведе по една странична улица. Макар осветлението да беше лошо, изглежда тя познаваше пътя си много добре, защото ловко избягваше локви и неравности по пътя. Двамата джентълмени обаче нямаха нейните сетива и на няколко пъти нагазиха в дълбоки студени гьолове. След няколко отбивки и едно преминаване през обрасъл заедн двор, жената бутна една олющена врата и влезе в тъмното преддверие на висока тухлена сграда. Вътре ги чакаше тясно стръмно стълбище, което водеше нагоре. Домакинята взе отнякъде една свещ, запали я и ги поведе нагоре, докато не стигнаха до друга такава олющена врата, от която се разнасяше миризма на зеле. Влязоха вътре, където ги очакваше мизерна стая с олющени стени, голям креват с метална рамка, отделен от другата част на стаята с нещо като завеска, гола маса с два прости дървени стола и печка, на която очевидно се готвеше зеле. Две момичета, на около 10 и 6 години, стояха около печката и ги гледаха с беизразни лица.
Жената ги покани да влязат, а после започна да прехвърля наръч стари мъжки дрехи. След малко оттам изникна стар кафяв балтон, с дупки от цигари в долната част, но все пак достатъчно запазен за да става за носене. Домакинята го разпери и се обърна към гостите:
- Е, кой ще го вземе?

- Дали бих могъл да помоля сестрите, ви за чаша чай многоуважаема сеньора? Евентуално и за леген с вода? Днес бе тежък ден - жан бе лепнал най-жизнерадосната си усмивка.

- Децата ми, - поправи го механично домакинята и нареди на хлапетата да се погрижат за молбата на господина. После на лицето и цъфна подканяща усмивка. - А сега може би да уредим заплащането?

- Разбира се, разбире, сеньора, стига негово благородие да е доволен - сети се че няма как това да стане посмъртно затова добави, - доколкото е възможно от предоставениет от Вас услуги.
Докато бъркаше в порфейла си от бисменска кожа за да изрови монетите той продължи:
- Толкова млада, а толкова големи деца? Моля да приемете извиненията ми сеньора и двамат с лорд Уокингам ще ви бъдом допълнително благодарни, ако те успеят да му намерят някакъв транспорт, тъй като той закъснява за изключително важна среща. Аз от своя страна ще съм доволен, стига да не сте заета, след чая да ме придружите за един разговор с метният пастор. Благоверната ми съпруга винаги изтъкваше, че когато на разговорът пристъва дама той рядко стига до превръщане на мастото в горящ с с пламака на отвъдното кратер. Извинете ме че повиших тон накрая, все още съм леко афектиран от една случка довело ни до настоящето незавидно положение.

Жената го изгледа сякаш има умствено заболяване.
- Че къв транспорт искаш тука? Кабитата не обичат да въртят наоколо - нито има клиенти с пълни джоби, нито могат да са спокойни за колата. Особено по това време. Ако щеш да се возиш, хващаш кракотона до Седемте часовника и се надяваш някоя окъсняла каруца да те качи. - Жената наля в един леген водата от каната, която едно от децата и беше донесло и го побутна към Дел Монте. - А ти какво искаш от пастора? Да знаеш, че повече от двама наведнъж не взимам!

Жан я изгледа всякаш има умствено заболяване, демек с интерес и любопитство. После махна небрежно с ръка и ѝ подеде монетите:
- Трябва да поговоря с него за спасението на душите на поне четирима души.

Жената изчака докато двамината гости измият лицата и ръцете си и им предложи чай в две метални канчета.
- Мога да ти намеря евтина перачка, - предложи жената на Дел Монте, докато го наблюдаваше как маха калта от палтото си. - Без истинско пране тва нещо няма да стане по-чисто.
След малко професорът и Сайлъс, единият допълнително понамокрен, другият наметнат с чуждото палто, отново стояха на мястото, където ги бе намерила нощната труженица. Тя самата се бе наметнала с дебел вълнен шал и се опитваше кокетно да поклаща бедра докато пристъпяше към тях.
Дел Монте я поведе към входа на църквата, гледащ към улицата, през който бе влязъл преди известно време. Вече не се виждаха енориаши, бързащи за службата, но за сметка на това пред изписаните с тебешир двери бе цъфнал един от мъжете, които изхвърлиха професора и графа на улицата. В гъстия храст на брадата и мустаците му беше забодена евтина цигара, над която блещукаха присвити очи. Мъжът ги изгледа мълчаливо как се приближават, но когато разпозна Дел Монте издаде кратко грубо покашляне и демонстративно препречи вратата.
Сайлъс бе останал назад и се оглеждаше за да се ориентира. Хората, които бе видял да пресичат улицата на идване вече бяха по-малко, но тук-там все още можеше да се види по някой силует, стърчащ под стрехите на тъмни входове.

- Какво? - попита го неразбирощо Жан. - Викарият все още ли не е готов да ни приеме?

- Разкарай се, - кратко заповяда мъжът.

- Нима ще откажете на един вярващ да облекчи душата си с кратък разговор с викалият?! - изненадано попита Жан, като питваше да запомни всяко подробност от събеседникът си.

- Казах, разкарай се, - повиши глас мъжът и бутна Дел Монте назад. Жената също отстъпи и несигурно се сгуши в шала си като местеше поглед между двамата.
- Какво има, Даунси, няма ли да пуснеш господина вътре?
- Айде чупката и ти, - озъби се той в отговор.