1. Дел Монте

- Дали бих могъл да помоля сестрите, ви за чаша чай многоуважаема сеньора? Евентуално и за леген с вода? Днес бе тежък ден - жан бе лепнал най-жизнерадосната си усмивка.

- Децата ми, - поправи го механично домакинята и нареди на хлапетата да се погрижат за молбата на господина. После на лицето и цъфна подканяща усмивка. - А сега може би да уредим заплащането?

- Разбира се, разбире, сеньора, стига негово благородие да е доволен - сети се че няма как това да стане посмъртно затова добави, - доколкото е възможно от предоставениет от Вас услуги.
Докато бъркаше в порфейла си от бисменска кожа за да изрови монетите той продължи:
- Толкова млада, а толкова големи деца? Моля да приемете извиненията ми сеньора и двамат с лорд Уокингам ще ви бъдом допълнително благодарни, ако те успеят да му намерят някакъв транспорт, тъй като той закъснява за изключително важна среща. Аз от своя страна ще съм доволен, стига да не сте заета, след чая да ме придружите за един разговор с метният пастор. Благоверната ми съпруга винаги изтъкваше, че когато на разговорът пристъва дама той рядко стига до превръщане на мастото в горящ с с пламака на отвъдното кратер. Извинете ме че повиших тон накрая, все още съм леко афектиран от една случка довело ни до настоящето незавидно положение.

Жената го изгледа сякаш има умствено заболяване.
- Че къв транспорт искаш тука? Кабитата не обичат да въртят наоколо - нито има клиенти с пълни джоби, нито могат да са спокойни за колата. Особено по това време. Ако щеш да се возиш, хващаш кракотона до Седемте часовника и се надяваш някоя окъсняла каруца да те качи. - Жената наля в един леген водата от каната, която едно от децата и беше донесло и го побутна към Дел Монте. - А ти какво искаш от пастора? Да знаеш, че повече от двама наведнъж не взимам!

Жан я изгледа всякаш има умствено заболяване, демек с интерес и любопитство. После махна небрежно с ръка и ѝ подеде монетите:
- Трябва да поговоря с него за спасението на душите на поне четирима души.

Жената изчака докато двамината гости измият лицата и ръцете си и им предложи чай в две метални канчета.
- Мога да ти намеря евтина перачка, - предложи жената на Дел Монте, докато го наблюдаваше как маха калта от палтото си. - Без истинско пране тва нещо няма да стане по-чисто.
След малко професорът и Сайлъс, единият допълнително понамокрен, другият наметнат с чуждото палто, отново стояха на мястото, където ги бе намерила нощната труженица. Тя самата се бе наметнала с дебел вълнен шал и се опитваше кокетно да поклаща бедра докато пристъпяше към тях.
Дел Монте я поведе към входа на църквата, гледащ към улицата, през който бе влязъл преди известно време. Вече не се виждаха енориаши, бързащи за службата, но за сметка на това пред изписаните с тебешир двери бе цъфнал един от мъжете, които изхвърлиха професора и графа на улицата. В гъстия храст на брадата и мустаците му беше забодена евтина цигара, над която блещукаха присвити очи. Мъжът ги изгледа мълчаливо как се приближават, но когато разпозна Дел Монте издаде кратко грубо покашляне и демонстративно препречи вратата.
Сайлъс бе останал назад и се оглеждаше за да се ориентира. Хората, които бе видял да пресичат улицата на идване вече бяха по-малко, но тук-там все още можеше да се види по някой силует, стърчащ под стрехите на тъмни входове.

- Какво? - попита го неразбирощо Жан. - Викарият все още ли не е готов да ни приеме?

- Разкарай се, - кратко заповяда мъжът.

- Нима ще откажете на един вярващ да облекчи душата си с кратък разговор с викалият?! - изненадано попита Жан, като питваше да запомни всяко подробност от събеседникът си.

- Казах, разкарай се, - повиши глас мъжът и бутна Дел Монте назад. Жената също отстъпи и несигурно се сгуши в шала си като местеше поглед между двамата.
- Какво има, Даунси, няма ли да пуснеш господина вътре?
- Айде чупката и ти, - озъби се той в отговор.

- Сеньора, писано е някои души да не намерят покой, понеже бяхте благосклонна към странник беда, чууте един съвет от мен. Когато праведните пламъци на реда на второто причастие започночнат да се разгарят, стойте далеч от правия път и господин Даунси! Сеньора - той й се поклони и целуна ръката й, после кимна бабаита - Сеньор!
Както се надяваше с уверана крачка той тръгна към озъртащия се граф и се провикна: Лорд локингам нека да потърсим файтон сеньората ме опъти на къде да вървим, дано редът спаси душите им.

Когато видя в какъв вид се прибира професорът, Виторио успя да ограничи реакцията си само до облещване и замислено клатене на глава. Малко по-късно Дел Монте разбра и защо иначе експресивната натура на слугата му този път не получи изява - в отъствието на господаря на къщата, демонът беше успял неясно как да направи клада от всички кожени изделия, които бе открил в къщата и сега из цялото жилище се носеше неприятната миризма на изгорена кожа, химикали и сяра. Виторио само му посочи купчината полуобгорели обувки, чанти и най-тогоре - кобурът на револвера, които още тлееха в камината на приемната; собствените крака на слугата бяха приютени в някакви стари дървени налъми, които бяха доста популярни сред простолюдието в Италия. Уви, демонът изглежда не се интересуваше от евтините изделия.
С доста понижен дух след неуспеха им в Сейнт Джайлс професорът само връчи дрехите си на слугата и му нареди да му приготви вана. Трябваше да измие свинската воня от себе си, а докато чакаше се осведоми дали има вести от контактите му из града. Виторио доложи, че всички те са обещали да поразпитат, но сам той не звучеше особено обнадежден. Дел Монте кисна около час във водата, която слугата му бе ароматизирал с някаква неизвестна помада и след това с огромни усилия, полузаспал от изтощението, топлината и чашата греяно вино, се помъкна по пантофи към леглото си.