Скоро разговорът се възстанови. Оказа се, че обсъждат новия роман в подлистници на господин Дикенс, а заедно с него - и бедността по улиците на Лондон. Приятелите на Робърт напразно се опитваха да включат графа в споровете си - той отговаряше едносрично, сумтеше и по всякакъв начин показваше неодобрението си. На тях не им трябваше много време да разберат намека и след малко го оставиха намира, докато бирата се лееше, аргументите се сгорещяваха, а езиците се развързваха.
След няколко часа, когато трима от компанията вече си бяха тръгнали, а джуджето така и не се появи, Робърт предложи да сменят мястото и да отидат в "Троа Даме", което обещаваше нов номер в промеждутъка на изпълненията. "Троа" беше вариете, в което се свиреше на живо, млади дами танцуваха по сцената в дръзки облекла, а докато костюмите на главните изпълнители се сменяха, клоуни и илюзионисти забавляваха публиката с не дотам софистициран вкус. Уокингам отказа - шумът на Тен Белс Пъб вече му идваше в повече, а и цяла вечер бе варил в негодувание и безброй разочарования. Разделиха се набързо и той се прибра в хотела, а главата му биеше от болка като разлюляна камбана. На рецепцията му връчиха няколко визитки и покани от хора, които искаха да се срещнат с него, но той ги остави на масата за да ги прегледа на другия ден. Беше толкова изморен, че каза само една кратка молитва преди да се пъхне в леглото.