2. Уокингам

- И двамата са мъртви, сър. Два метра под земята, заедно като в люлка, сър, - изстреля момченцето. - Машина уби баща ми, а охтиката - майка ми. Съвсем сам съм на този свят, сър.

Някакъв младеж притича покрай Уокингам, блъсна се в него и се извини с широка усмивка. Хлапетата от своя страна изглежда не бяха разбрали какво им каза, защото продължаваха да стоят с протегнати ръце. В този момент се приближи оплешивяващ мъж на средна възраст и подвикна:
- Къш, безделници такива, отидете някъде да копаете въглища и оставете добрия човек намира!
- Само петаче, сър, в името на Христовата майка, - настоя момиченцето.
- Махай се, невръстна богохулнице! - Новодошлият се опита да го ритне, но хлапето светкавично се отдръпна и изтича след момченцето, което вече предвидливо се беше отдалечило. - Оставете ги сър, не ви трябва да се занимавате с тях. Да не би вие да сте приятел на господин Дел Монте, имате вид на човек от класа?

- Свети ангели, каква неприятност! - Мъжът се засуети около Сайлъс. - Как е възможно тези мерзавци да причинят такова нещо на изискан господин като вас! Много съжалявам, господине, дано не е нещо незаменимо. Да, познавам господин Дел Монте, така да се каже, преди малко мина оттук. Спомена, че очаква свой приятел и като видях, че очевидно сте човек от сой веднага си помислих, че сигурно сте вие. Голяма ли е загубата ви, сър?

Мъжът го погледна преценяващо и подхвърли:
- Църквата, да. Разбира се. Не бихте ли желали нещо... освежително преди това? Мога да осигуря всякакъв вид освежителни забавления за изискан джентълмен като вас. Всякакъв вид, възраст или цвят - не отказваме на нито един клиент. Плюс безплатно допълнение за чашата и лулата ви, ако вземете две, наведнъж или последователно.

- Две освежителни какво... какви ги дрънкате, човече! Току-що Ви казах, че имам належаща среща и никакви пари!

- Принципно изисквам винаги да се заплаща в брой, но за такъв фин господин като вас мога да приема и банков запис. - Мъжът се ухили с гримаса, която трябваше да изразява доброжелателно търпение. - Или материален залог: часовник, пръстен, бижу или друга скъпа вещ. Уверявам ви, че никъде няма да намерите толкова качествена стока като моята.

- Мда? Чууудесно! Какво точно ще желаете? - Мъжът хвана Уокингам над лакътя и леко го затегли към страничната уличка. Покрай тях минаха двама еленоподобни бийста, които хвърлиха боязлив поглед на търговеца и хлътнаха в голямата сграда с изрисувани тебеширени кръстове на двойната врата. - За ваш късмет имам две чудесни петнайсетгодишни хубавици, които ще изпълнят всяко ваше желание! Ила ако предпочитате нещо по-екзотично, мога да ви уредя с прекрасната Анжелик, която ще мърка под вас докато не и заповядате да спре! Или нещо по-едро, по-дребно? По-мъжествено? Ако сте готов да се разделите с подходящата сума мога дори да ви намеря истинска елдренска дама, която ще бъде ваша за цяла вечер!
От друга страна на улицата няколко разголени жени им помахаха приветствено, една дори подвикна нещо и се изсмя високо.

- Вашият приятел Дел Монте ми препоръча да се отнеса с вас като с... ценител и да ви предложа богат асортимент, - отвърна плешивият с топъл глас, намекващ колко малко му трябва, за да стане интимен. - Но щом ваша милост е чак толкова загрижен за изисканата си душа и моите момичета не са ви по вкуса - ваша воля. Прекаленият светец и на ангелите не е драг, а ние тук знам как да ценим доброто качество.
После добави с крива усмивка:
- Вашият приятел не беше толкова докачлив. Или толкова претенциозен. Уговори си жена направо на улицата и без да подбира. Ето това е истински мъж, казвам аз.
Междувременно неколцина други минувачи ги подминаха сгушени в палтата си и влязоха в сградата с тебеширените кръстове. Някои от тях хвърлиха бегли погледи към Уокингам, но повечето бързаха без да се оглеждат.

Докато Уокингам крачеше към църквата, зад гърба му се разнесе едно високо "Чекиджия!", но когато ядно се обърна да види кой е източникът, видя, че плешивият му бе обърнал гръб и разговаря с две разголени жени наблизо.
Студеният ветрец вече коварно повдигаше цилиндъра му, така че струята топъл (макар и леко вмирисан) въздух, която го облъхна когато отвори вратите на църквата му се стори примамливо уютна. Помещението, в което се озова Сайлъс, очевидно някога бе принадлежало на някоя фабрика или друга индустриална постройка; тухлените стени все още бяха неизмазани, а част от високо поставените прозорци бяха заковани с дъски. По протежение на залата се разполагаха две редици груби пейки, които завършваха с купчина столове и издигната сцена, на стената зад която имаше метален кръст обкичен с горящи свещи. В момента на сцената се гърчеше млад луничав полуръст, който говереш нещо за тежкото си минало, а зад гърба му местният пастор - висок мъж, с дълга черна коса сресана назад - одобрително кимаше. Повечето пейки вече бяха запълнени; въпреки това Уокингам успя да открие Дел Монте, все още увит с дълъг шал от мериносова вълна, който седеше в края на една крайна пейка и изглеждаше погълнат от ставащото.

Сайлъс успя да се добере до Тен Белс Пъб когато часовникът му вече показваше десет без няколко минути. Кръчмата беше на ъгъла на Фурние и Къмършъл Роуд, както го осведоми файтонджията и според дървената табела на фасадата примамваше посетители със собствена рецепта за бира още от 1666 година. Отвън стените на заведението бяха покрити с рекламни постери на вълшебни помади, революционни изобретения за два шилинга парчето и новата музикална пиеса на Павильона, както и с по-дребни обяви за работа, търгове и продажба на вещи.
Сайлъс подуши миризмата на бира и готвено още преди да влезе, но когато се озова вътре, обонянието му беше удавено в облак от миризми. Мястото беше пълно, макар и не претъпкано и по високата гълчава си личеше, че повечето посетители се чувстват добре. Като игнорира кимването на мустакатия барман, графът тръгна сред масите и не след дълго забеляза Робърт Дойл и жената от сутринта. Двамата седяха в центъра на шумна компания, която бе заела две маси, пиеше здраво и очевидно бе в средата на оживен спор.

Робърт се надигна от масата и му подаде ръка.
- Добър вечер, милорд! Все пак успяхте да дойдете? Казаха ми, че сте излязъл когато попитах за вас в хотела и си помислих, че може би сте решил да се срещнем направо тук. Ще заповядате ли на масата ни?
Без да изчака отговор елдренът накара приятелите си да се поместят и веднага отнякъде изникна стол, който беше поставен пред Уокингам. Робърт направи знак с ръка на сервитьора и докато чакаха, се обърна към Сайлъс:
- Ще позволите ли да ви почерпя чаша от специалитета на заведението? Такъв тъмен ейл няма да намерите никъде другаде от тази страна на реката!

Робърт се засуети, очевидно му стана приятно, и започна да изброява:
- Това тук е господин Ричард Норис, страстен читател и безмилостен критик. - Робърт кимна към мъжа, който беше седнал до него - човек с високо чело и дълбоко поставени очи, които гледаха така, сякаш светът го беше обидил.- Може би сте попадал на неговата колонка за литературна критика в "Дейли Кроникъл". До него е Джеймс Клифтън, актьор в един от театрите наблизо, (това беше достолепен мъж на около петдесет с красиви бели бакенбарди и червендалесто лице), после е господин Франклин Торнстън, който също като мен е меценат, търговец на картини и ценител на изкуството (блед млад мъж със зализана пепеляворуса коса подаде ръка на Сайлъс), след това е добрият ми Алоисъс Хауърд, който работи като асистент-редактор в издателство "Делфин", трябва да ги чуете как спорят с Ричард за новите автори (симпатичен млад мъж с очила и вихреща се напосоки тъмна коса), до него е Нейтън Брадфорд, той е младши преподавател по философия и антична литература в Кеймбридж (пухкавичък млад мъж, облечен с натрапчива спретнатост, от когото се носеше ухание на ориенталски парфюм), това пък е Уолт, Уолт Брадок, чието единствено занимание е да пресушава всяка чаша, която се мерне в обсега му...
- Аз съм поет и просветител, - засегнат го прекъсна Брадок. Изглеждаше като човек, когото полицията от двеста мили би идентифицирала като революционер - тъмна брада, дълга разрошена коса и дрехи, които бяха виждали и по-щастливи дни.
- Ти си безделник, който само мечтае да е поет, - със смях отвърна Робърт и довърши: - А тази дама, която е седнала тук до скъпата ми Мириам, е нашият прекрасен славей Маргарет, може би сте имали щастието да я чуете в "Тоска" под името Маргарет де Госини.
Дамата кокетно поднесе ръката си за целувка на Сайлъс. Беше покрита в дантели от глава до пети, но в едната си ръка стискаше екзотично изглеждащо резбовано цигаре.





Уолтър Брадок

- А нашият гост, скъпи приятели, е граф Уокингам, от плът и кръв, - довърши Робърт.
Безделникът Брадок изсумтя, оперната певица възкликна възхитено, а останалите мъже на масата само му кимнаха. Литературният критик продължаваше да го фиксира с дълбоко поставените си очи, сякаш претегляше душата му на търговски везни.
- Какво ви води насам, милорд? - обади се актьорът. По тона му не можеше да се прецени дали има предвид само тяхната маса, Тен Белс Пъб или Лондон като цяло.
- Господин графът е решил, че трябва да обходи някои по-слабо популярни сред неговта среда места в града и да види отблизо как живеят лондончани, - обади се Робърт, като хвърли бърз поглед око към Уокингам. - Освен това аз го поканих да сподели компанията ни; не познавам много други по-приятни начини, по които човек може да прекара вечерта си.
В това време сервитьорът се завъртя край масата им и подаде меню на Уокингам.