3. Джон

Джон не намери сили за нещо повече от равнодушно кимване и проследи мълчаливо как лордът напусна апартамента на Уилоупин. Посещението го накара да се замисли дали не трябваше да очаква появата на още посетители. Повечето клиенти на детектива вероятно нямаха никаква представа какво го е сполетяло и че вчера не е имал възможност да работи.

Изкачи стълбите и почука на вратата на Уилоупин.

- Да, моля, - разнесе се отвътре.

Джон влезе и огледа настоящия си работодател. Дедективът имаше разсеяното изражение на човек, който духом е някъде другаде.

"А може и просто да го боли. Ама нали е от умните, не можеш го разбра. Аз щях да скърцам със зъби и да псувам под нос."

- Сър, мога ли да направя нещо за вас?

- Джон. - Уилоупин примига сякаш едва сега си спомняше, че има личен телохранител. - Влезте, ако обичате.
Когато бившият войник се намъкна в помещението, гномът го покани да седне на канапето и после няколко мига го наблюдава мълчаливо.
- Първо трябва да ви кажа, че искрено ви благодаря за грижите, които полагате за мен, - започна след това Томас. - При така създадените обстоятелства съм признателен за всяка помощ, която получавам. Но вижте, господин Арчър, ще бъда откровен с вас. Не знам каква е договорката с брат ми, но аз наистина нямам нужда от услугите ви. Защо не се приберете да си починете, да сложите в ред делата си? Може би имате семейство или някой специален човек, който ви очаква. Или неща, които дълго време отлагате поради липса на време, но които бихте се радвали най-сетне да разрешите. В случай, че реакцията на брат ми ви притеснява, не му казвайте. Аз ви давам правото да си вземете отпуска - толкова дълго, колкото решите.

Предложението на Уилоупин звучеше... примамливо. Освен това дребосъкът изглеждаше искрен. Имаше само един проблем:
- Сър, - почеса се по наболата брада - Работата, дето ми я даде брат Ви, е най-доброто от година насам. Обаче... не мога да му яда парите, пък да го лъжа.
Намръщи се в опит за усилен размисъл:
- Значи, такова... трябва да отида и да кажа на брат Ви, че ми отказвате защитата. Тъй де, ако утре ви намерят мъртъв, ще съм чист пред брат Ви. И пред себе си, да знаете.

- Освобождавам ви от всяка отговорност, - увери го гномът. - И ви благодаря за вярната служба.

- Службата ми всъщност не е към Вас - сви рамене Джон - ама както и да е. Може ли поне да преспя на пода на стаята Ви. Утре сутринта ще си ходя.

- Нямате ли къде да отседнете? - учуди се Уилоупин.

- Разчитах на парите, които брат Ви ще ми плаща за работата. Той ми даде предплата, ама загубих надницата от другата работа, дето прекъснах заради брат Ви. - Джон се намръщи, изпълнен с неприрязън към самия себе си:
- Сър, бива ме за много малко неща. Таковата... малко съм опак човек. Ама няма ли начин да Ви бъда полезен. Таковата... наистина полезен?

- Имате ли други полезни таланти освен ъм, тези, които сте придобили в армията? - след кратко мълчание отвърна гномът.

Джон сви рамене:
- Имам добри сетива. Най-ме бива да виждам в тъмното. Мога да се прикривам и да се промъквам. И ме бива да скрия предмет така, че никой да не го намери.
Много му се искаше да премълчи цялата истина, но не беше такъв човек:
- Ама и тези работи са от армията. Ако ще хвърляш противника във възуха, е хубаво да те бива в промъкването и ослушването. И в таковата... да скриеш добре адската машина.

- О. - Гномът звучеше неутрално. - Изглежда по бойните полета на Нейно Величество се случват интересни неща. Опасявам се обаче, че взривовете не са в моето поле на действие.

- За взривовете е ясно. Ама иначе какво пречи? Дайте да пробвам да работя за Вас. - каза Джон с привичния си, привидно равнодушен тон.

- Уменията ви звучат като нещо, което наистина бих могъл да ползвам, но се опасявам, че в момента ситуацията е малко сложна, - отвърна Томас след кратко мълчание. - Но ето какво. Ако ми оставите адреса си, мога да ви потърся ако попадна на нещо, в което можете да ми бъдете полезен. Помощта ви ще бъде заплатена като на всички останали мои сътрудници. Как ви се струва?

- Ще кажа, че не сте справедлив. - сви рамене Джон - Брат Ви наистина се тревожи за Вас.
Замисли се за миг дали си струва да продължава и потисна едно изсумтяване. Томас му се явяваше нещо като началник, а той никога не се разбираше с началниците.
- Вижте "ся.... брат Ви смята, че сте пълен провал и се занимавате с глупости. Ама щом Ви нападат не за обир, значи сте настъпил някой по мазолите. Туй ще рече, че се занимавате с нещо сериозно. А това... Сериозното нещо... следващия път може да отиде на гости на Артър. ИЛи на племенниците Ви. Моя акъл е да приключите спешно с тая задача. Като използвате всеки, дето Ви е под ръка. Аз така бих напрайл, ако беше битка. Ама Вие сте учен човек, знаете по-добре от мене.

Джон прехапа език. Тъп човек като него не трябваше да си отваря устата, освен за най-простите работи. Що ли му трябваше да налива акъл на някой от съровете...

- Трябва да призная, че имате доста богато въображение, господин Арчър, - Томас щеше да се засмее, но поемането на дъх явно засегна раната му и той направи гримаса. - Или просто сте запален читател на конспиративна литература. Струва ми се, че доста надценявате изобретателността на хората, с които се занимавам. Така или иначе, наистина в момента нямам работа за вас, а бих искал да остана сам за известно време. Благодаря ви за грижите, които положихте за мен, но изглежда вие самият можете да се възползвате от малко почивка. Не сте мигнали тази нощ, нали? Хайде, господин Арчър, вървете. Много малка част от нещата, които брат ми си въобразява за моята работа всъщност са истина.

- Както кажете, сър. - да се спори с по-богати или образовани беше като да пикаеш срещу вятъра. Сега му оставаше единствено да докладва на Томасовия брат.
- Довиждане, г-н Уилоупин. - кимна почтително и тръгна да си върви. Вече на вратата се поддаде на любопитството си.
- Не ми е работа, ама... какво е толкоз важно, че оня надут задник дойде да говори с вас?

Уилоупин за момент сякаш се зачуди какво да каже, но после отвърна:
- За случая с изчезналите деца. Съжалявам, господин Арчър, но не мога да обсъждам делата на клиентите си с външни хора... И на ваше място би бил по-внимателен с оценките, които раздавам. Наричането на посетителите "надути задници" не е добра атестация за човек, който си търси работа. Моля ви, вървете си.

- Разбирам. - в гласа на Джон се появи едва доловима следа от емоция. Почти намек за раздразнение, примесено с огорчение. Но можеше и така да се е сторило на околните с прекалено чувствителен слух... ако имаше такива наоколо, де.
- Така де... прост човек като мене не става за толкоз тънка работа. Такова, да спаси деца... дайте на Джон да стреля по хора. Ама ако трябва да се свърши нещо хубаво, го оставете в килера. Такова, при метлата и лопатата...
Всички богати или образовани бяха един дол дренки. Обърна се и тръгна към вратата.

Макар да беше принуден да прекарва по десет и повече часа по улиците на Лондон поне от година насам, Джон все още не беше напълно привикнал на суматохата и шума на препълнените улици. Наложи му се да мине за кой ли път по вестникарските улици и докато се спускаше към реката за известно време дори следваше млад репортер, понесъл голяма тетрадка и купчина моливи.
Във фабриката на Уилоупин завари същата обстановка, която го беше посрещнала и вчера - бумтенето на машините и заетите работници, които вдигаха очи от работата си само за кратки изпитателни погледи. Пазачът го въведе в админстративната сграда, но заместникът на Уилоупин, когото бе видял за кратко вчера го уведоми, че гномът е излязъл по работа; Джон можеше да го изчака или да го потърси утре.

- Ще го изчакам. - отвърна Джон и се остави да го настанят на някакъв стол. Столът се оказа скъп и удобен, като за важни господа, с облегалки за ръцете. Освен това беше топло и уютно, така че Джон неустетно задряма.

 "Навеждане, забиване на лопатата с помощта на крака. Загребване, изправяне, изспипване в ръчната количка. Сплескан от бачкане човек награбва дръжките на количката и я отнася някъде. Мястото му се заема от друг и той започва да пълни неговата количка.
  Пълни неговата и го сменя трети... после идва друг и друг, и друг. Когато се връща първия, вече е загубил бройката им... а може би нямат бройка. Може би са безкрайно много роби с ръчни колички и никога няма да ги запълни.

  Вдига за миг поглед и с пъшкане слага ръка на кръста си. До хоризонта всичко е в хълмчета и ями от въглища. Целият свят е направен от въглища. А над него - черно небе с мътни звезди, забулени от тежкия и дрипав шал на фабричен пушек.
  Никога не е виждал Фабриката. Обаче вярва, че я има. Някъде откарват количките с въглища, които той пълни с лопатата си.
  Никога не е виждал фабриката. Но знае, че я има. Кафявото наметало под корема на мъртвото небе е родено от комините й.

  Ако се обърне кръгом, ще види Фабриката. Заревото от нейните пещи проблясва мазно по плоските страни на брикетите. Проблясва и по метала на лопатата му. Болната и омърсена светлина от звездите е твърде немощна. Тя е твърде безсилна, за да изтръгне проблясък от въглищата и лопатата му. Само окованите пламъци на Фабричните пещи обливат света с ръждивото си сияние.

 ... Изсумтява и се навежда. Забива лопатата, натиска със стъпало отгоре и и тя хлътва в буцестата, въглищна плът на земята под него. Пълни поредната количка на поредния сплескан от работа роб.
 И в този миг... или може би за милиарден път... осъзнава, че е изоставен. Изоставен е не само от Пророка. И Бледата дама го е изоставила. Това тук е Вечността - и той е захвърлен в нея.

В абсолютната вечност. "

Събуди го силно раздрусване по рамото. Джон скочи по навик и сънено се огледа вече на крака. Джуджето, което миналия път бе при Уилоупин сега стоеше пред него, все така в работния си комбинезон и със затъкнат молив зад ухото.
- Насам, господин Арчър, - обади се познат глас и когато Джон се обърна, видя, че Артър Уилоупин вече е влязъл в офиса си и сваля палтото си. Часовникът над вратата му показваше че е минал час и половина.
Джон се замъкна към офиса и след като затвори вратата, Артър любезно му предложи да си вземе цигара от резбована кутия, която държеше в чекмеджето си.
- Надявам се, че ми носите добри новини? - осведоми се той след като размениха делови поздрав.

- Едната е хубава, другата е лоша. За третата сам преценете. - отвърна Джон и продължи по същество - Така, брат Ви е добре. Спор да няма, ранен е. Ама не колкото ни се стори в оня момент. Второто... нямал нужда от бавачка, от мен де. Защита не му трябвала. Нови хора не му трябвали, имал си достатъчно. Все пак каза, че може по-нататък да ми се обади. И третото. Значи... при брат Ви идват важни хора. Ама наистина важни. И го търсят за важни работи. Ако свърши това, дето се чака от него, трябва в злато да му плащат.

Артър го изгледа недоверчиво.
- Кой например?