3. Джон

- Той... - започна Лайл, кой знае каква нечленоразделна мисъл, но замлъкна и реши да последва колегата си.

Двамата излязоха навън и спряха под една улична лампа. Вече беше тъмно; по улицата се носеше острата миризма на светилен газ, а зад повечето прозорци трепкаха пламъците на домашно осветление. Покрай тях премина група развеселени младежи, които нестройно се опитваха да изпеят някаква песен за ловни подвизи, но непрекъснато се заливаха в смях.

- Бях забравил какво е да лижеш офицерски подметки. - каза Джон на Лайл, а гласът му изразяваше истинска отвратеност - Давай към най-близката кръчма. Да отмия вкуса...

- Айде, ама дай в нашия квартал - предложи Лайл - там са най-хубавите.
На идване двамата минаха покрай доста кръчми, но нито една от тях не му се стори примамлива. Кръчмите в Сейнт Джеймс Уудс бяха скъпички. За Лайл, който измерваше заплатите в брой напивания това беше от значение. Тен Белс пък беше твърде далеч и спомените от снощи за двамата които го прецакаха и литературния рецитал никак не го блазнеха.

Снежният ветрец премиташе улицата и някак делово, в тъмното, ограбваше топлината от телата им. Мисълта за хубаво, евтино кръчме бавно обсебваше ума му. Обаче... нещо не беше в ред, ама изобщо.
- Лайл, ти тая мацка ши я остайш ли да скучае, пък ти да ходиш в некъв пъб? Пък даже и да е Тен Белс Пъб? Има нещо гнило в тая работа.

- Кой? - зачуди се бийста - А, тая ли? Аз нея и снощи я подуших, така де... видях я. Тя ходи с него по кръчмите. Не ги мисли.

- В Русия съм виждал съм много по-красиви. Особено мелези на славяни и елдрени. - отвърна разсеяно Джон. Нещо му се въртеше в ума.
- Значи ще ходят в Тен Белс. Ама само там ли? - намръщи се заради студа - Може да прескочат до местенцата, дето са му любими. Таквоз... дето е мъкнел ония хлапета със себе си.

- Ти, какво? Искаш да ги проследим ли? Той каза, че лорд Уикингам ще е с тях. Уокингам се познава с Томи. Едва ли ще му разкрият нещо. Освен ако и той не е замесен.
В главата на Лайл изплуваха няколко плана с общ мотив, как нахлузват торба на главата на аристократа и го завличат в някоя тъмна уличка. Никой от тях не си струваше неприятностите затова само сви рамене и продължи по улицата.

- Прав си. - почеса се по корема Джон - Да ходим да пием.

Лайл поведе Джон обратно към Холбърн, чиито кръчми познаваше като четирите си лапи. Когато навлязоха по познатите улици вече наближаваше седем и половина, а те бяха трамбували в студа вече почти три часа и бяха премалели за питие и малко топлина. "Тромавият рог" беше просторна пивница с нисък таван и дървени стени, лакирани с тъмна смола, поддържана от трима братя австрийци. В околностите и имаше две печатници и няколко малки издателства и надвечер мястото се пълнеше с чиновници и печатарски работници. Освен бирата една от привлекателните черти на "Тромавият рог" беше и това, че собствениците имаха специални маси за зарове и карти, на които можеше да седне всеки, който вече си е поръчал поне две бири.
Когато Лайл и Джон влязоха в пивницата, вечерният наплив вече се усещаше, макар че беше рано да се каже, че е препълнено. Йорг, средният брат, когото повечето клиенти наричаха Джордж, беше на бара, а Феликс и Матео сновяха между масите с поръчки. Две от масите за зарове бяха заети; третата беше свободна, както и няколко обикновени маси за двама или трима близо до бара.

Лайл се огледа за познати лица. Търсеше пред кого да се изфука с лесно спечелените пари или в краен случай с кого да се заяде.

Бързият оглед на посетителите обаче не даде резултат - изглежда приятелите му щяха да се появят по-късно. Лайл си поръча бира и поведе Джон към една от масите за игра, където две джуджета и един човек, запретнали ръкави до лактите, раздаваха карти и жетони. Лайл познаваше Джаспър и Уейд, джуджетата, защото често ги бе засичал по това време; двамата държаха сергия за плодове на един от пазарите наблизо. Не знаеше името на човека, но беше запомнил лицето и миризмата му като на постоянен клиент. И тримата пиеха бренди от големи водни чаши и пушеха лютиви, саморъчно направени цигари. Висящият фенер над главите им очертаваше светъл кръг върху покривката на масата.

Докато Джон и Лайл наблюдаваха играта, заведението продължаваше да се пълни. Сред вълмата цигарен дим, които два отворени прозореца не успяваха да разсеят, Феликс и Матео успяваха да разнасят напитки, да чистят маси и да сменят пепелници без почти да докоснат някой от посетителите.
След известно време Лайл мерна с периферното си зрение как дребна парцалива фигура се придвижва от маса на маса и подлага сбръчкана ръка за просия. Играта се развиваше добре за Уейд и пред джуджето вече имаше приятна купчина банкноти, затова вълкът игнорира просяка и опита да отатне картите, които оставаха в тестето. Само след няколко мига обаче някой се бутна в него, бирата леко протече по ръката му и когато се обърна срещна погледа на парцалива гномска старица, която се опитваше да запази равновесие. В момента, в който костеливата и ръка обхвана пешовете на панталона му, старицата изведнъж се разтрепери неудържимо и потъмнелите и възрастта очи срещнаха тези на Лайл.
- Ааааааххх! - гласът и се извиси в писклив хъхрещ стон. - Ще изгори! Градът ще изгори! Докато търсиш отговори, ще събудиш дракона от изток! Не ги ли чуваш? Не чуваш ли писъците на децата?
Тялото и се разтърсваше от толкова силни спазми, че беше цяло чудо как старицата още стои на краката си.
- Не виждаш ли злото, което се надига под улиците? Хрътката... Хрътката е излязла на лооооооввв! НЕ! НЕЕЕ! Ненененееее... Нима е възможно... духът в машината... - жената сграбчи Лайл за крайчеца на палтото и го привлече към себе си. Устата и беше останала почти без зъби и имаше ужасния дъх на човек, който пие много и е принуден да яде каквото намери. Очите и се облещиха и хриптящото и гърло изригна последни две думи: - Мъртвите идват!
Хватката и се разхлаби и старицата се свлече на земята. Когато Лайл хвърли кратък объркан поглед наоколо, видя че играта на съседните маси е спряла и всички посетители наблюдават сцената с озадачени погледи.

- Бабчето се е напила. - рече Джон във внезапната, малко неловка тишина. После делово се приведе и протегна длан към възрастната жена.
- Хайде госпожо, хванете се за ръката ми.*

--------------
*Ако бабата съвсем е в несвяст, коленичи до главата й и леко я повдига. В този вариант иска от околните чаша вода/чист и мокър парцал, да й напръска/измие лицето.

Старицата беше свила глава в ръцете си и надаваше жалостиви стонове. Думите и се бяха превърнали във фъфлене и не изглеждаше да осъзнава напълно какво се случва около нея. Докато Джон се опитваше да я свести, към него се приближи единият от мъжете, който бе видял да кръстосва наоколо с табла за отсервиране.
- Какво стана? Да не е препила? - Мъжът помогна на Джон да вдигне старицата от земята и да я настани на един празен стол. Тя продължаваше да стене, вече по-тихо и когато сложиха пред нея полупълна чаша ром я сграбчи с костеливите си ръце и я изпи на един дъх.

- Хех, хубав номер - изсмя се Лайл - заплювам си го, като одъртея и закъсам за пиячка. Мъртвите идват, ауууу! Глутницата е излязла на лов, аууу!

- Добре ли си, бабче? - попита Джон.

Старицата само изсумтя и погледна на другата страна. Посетителите наоколо започнаха да се връщат към заниманията си.

- Тва, дет го каза ей ся? - настоя той - Откъде Ви хрумна, госпожо?

Старицата продължаваше да мълчи и да игнорира Джон. Мъжът с таблата взе празната чаша и подхвърли:
- Май не иска да говори повече. Барб, ако вече си по-добре, можем да те изпратим до някъде?
Старицата изсумтя недоволно когато и взеха чашата, но кимна и се опита да стъпи на краката си. Мъжът и помогна да се задържи и тя несигурно направи няколко крачки като се държеше за ръба на масите.

Джон се запита кви са тия работи, дето ги изплямпа старицата. Имаше чувството, че аха-аха да си напъне паметта, и ще се сети нещо.

----------------------------------
Тест на общи познания, ако разказвача позволи. Тъй или иначе Джон няма специализирани познания извън своята си област.

Ситуацията е малко по-особена и тестване на Общи познания не е приложимо. Свободен си да опиташ да интерпретираш чутото ролево.

- В Рога сме така. Най-лудата кръчма. - обясни Лайл на шашардисания си колега и го потупа свойски по рамото - Чакай да видиш какво става после. Като сядаш гледай да си с гръб към стената.
Всеки в кръчмата познаваше Барб. Тя редовно обикаляше по масите и врънкаше хората да им гледа на ръка. Лайл не ѝ беше давал да му гледа и не знаеше дали познава, но с неговите космати длани, може би нямаше да се получи.

Джон сговорчиво кимна и отиде да си поръча бира.

Когато Джон се върна от старицата вече нямаше и следа. На масата на Джаспър и Уейд обаче нещата загрубяваха. Човекът, чието име се оказа Лари, бе губил цяла вечер, а освен това пред него вече имаше редица от празни чаши за уиски. След последното раздаване, при което купчината пари пред едното джудже бе станала още по-голяма, Лари изгледа изпод вежди опонента си и изтърси една ниска псувня. Уейд първо избута купчината на сигурно място и чак след това благоволи да хвърли кос поглед на загубилия.
- Какво каза?
- Казах, че и двамата сте мръсни ирландски боклуци, които са дошли да крадат парите на честните хора, защото мръсните ирландски боклуци като вас само за това ги бива! - тросна се човекът и изгледа предизвикателно и двете джуджета. Масата изведнъж се оказа заобиколена от публика, която започна да потупва въодушевено ту Лари, ту Уейд, ту Джаспър по рамото.
Джаспър се изправи, съблече жилетката си и разтворената му риза разкри широки космати гърди, нашарени с белези.
- Не искам неприятности тук, - бързо подвикна Матео, който тъкмо бе дошъл с таблата.
- Да излезем навън, - процеди Уейд и също се изправи. Парите вече бяха изчезнали някъде из джобовете на дългото му палто.
Наобиколени от въодушевени запячи, тримата се отправиха към вратата на кръчмата. Няколко маси останаха празни откъм хора, но доста пълни откъм недопити бири.

Джон мразеше пиянските побоища. Разбираше хората, които се бият от кеф. Както например биха се ступкали той и Лайл. Разбираше и хората, които просто вадят оръжие и разчистват сметките... обаче т`ва с кръчмарските изпълнения му изглеждаше тъпо.

Изпуфтя досадено (наум) и седна на свободно място (такова, пред което на масата не стои недопита бира). Нямаше никакво намерение да зяпа простототии.

Имаше пиене в ръката и на гърба му беше на топло. Трябваше да е луд, за да излезе в студеното и да гледа как двама идиоти се млатят за пореден път (изпитваше увереност, че едни и същи хора отново и отново играят комар и отново и отново се бъхтят с юмруци... и после пак и пак).

"Отново и отново.... кат` моя сън, дет` цялата Земя е напра`ена от въглища и аз ги рина..."