Джон се прибра късно и трябваше да разбутва несретниците, които спяха по стълбището на сградата, в която живееше. Собственикът ги приютяваше срещу пени на вечер и планираше да закачи хамаци по стените, така че да може да удвои броя на хората, които може да събере на едно място. Желязното легло с издънена пружина скръцна под тежестта му, когато се отпусна направо с дрехите отгоре. Беше много студено, но той не искаше да пали огън след като бирата и обикалянето пеша бяха раздвижили кръвта му. Само свали обувките си, зави се и се унесе, докато звуците от множество хора, които ходеха, кашляха, дишаха, тракаха и стържеха покрай стените не спираха.